Европа

Dec 17 '16 | By Plamen G. Pankow

Европа

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Европа.

Европа Europe orthographic Caucasus Urals boundary (with borders).svg Площ 10 180 000 km² Население 731 000 000 (2009) д. Гъстота 70 д./km² Държави 50 (Списък на страните в Европа) Езици Европейски езици Градове Москва, Лондон, Париж, Мадрид, Санкт Петербург, Рим, Берлин Часова зона UTC до UTC+5 Интернет домейн .eu (английски: European Union – Европейски съюз)

Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент. Той граничи с Атлантическия океан на запад, Северния ледовит океан на север и Черно и Средиземно море на юг. Границата му с Азия на изток не е ясно очертана, но най-често се приема, че преминава по планината Урал и река Урал, Каспийско море и Кавказ.[1] Крайните точки на Европа са нос Кабу да Рока на запад, заливът Байдарацка губа на изток, нос Норкюн на север и нос Тарифа на юг. Името „Европа“ е въведено от финикийците, които обозначавали с него само северните брегове на Средиземно море и близките острови.

Европа е вторият най-малък континент с площ около 10 180 000 km² или 2% от площта на планетата и 6,8% от площта на земната суша. Континентът е трети по население след Азия и Африка със 731 милиона жители или около 11% от хората в целия свят.

След 16 век европейските държави започват да играят важна роля в историята на целия свят. До средата на 20 век в различни периоди те контролират Америка, Океания, почти цяла Африка и големи части от Азия. Най-интензивните военни действия през Първата и Втората световна война се водят на територията на Европа. През втората половина на 20 век континентът е разделен от Желязната завеса, но е поставено началото на процеса на европейска интеграция, довел до създаването на Европейския съюз.

Политическа карта на Европа

Сателитна снимка на Европа

Съдържание

География Основна статия: География на Европа

Европа и Азия образуват свръхконтинента Евразия, като Европа заема 20% от него. Източната граница с Азия е сухоземна и условна. Според едно от възможните определения тя преминава по ръба на шелфовата ивица на островите Нова земя към Карско море до залива Байдарацкая губа, минава по подножието на източния склон на планината Урал и нейното южно продължение Мугоджари, по долината на река Емба до нейното вливане в Каспийско море. След това продължава по шелфовата ивица на северната му част до устието на река Кура, границата между Кавказ и Арменското плато, продължава по реките Кура и Риони – до Черно море.

Дължината на бреговата линия на Европа е около 41 000 km (на 1000 km2 се падат 4,1 km) – най-голяма хоризонтална разчлененост сред континентите. Големи полуострови са Скандинавски, Пиренейски, Балкански, Апенински.

Средната надморска височина е около 300 m, максималната е 5642 m (връх Елбрус), а минималната – -28 m (Прикаспийска депресия) . Преобладават низините и равнините Средноевропейска равнина, Източноевропейска равнина, Долнодунавска равнина, Парижки басейн и други. Планините са около 20 % от територията на Европа (Кавказ, Алпи, Карпати, Пиренеи, Апенини, Урал, планините на Скандинавския и Балканския полуостров). В Европа има и няколко вулкана, най-известни от които са Хекла, Стромболи, Везувий, Санторин и Етна.

Релефна карта на Европа

Сред полезните изкопаеми, срещащи се в Европа, са нефт и природен газ (Урал, Кавказ, шелфа на Северно море), въглища (Донбаски, Печорски, Горносилезийски и Рурски басейн), железни руди (Курска магнитна аномалия, Урал, Горна Лотарингия, Скандинавски полуостров), руди на цветни метали, каменна и калиева сол.

По-голямата част от Европа е с умерен климат (на запад – океански, на изток – континентален, със снежна и студена зима). По северните острови климатът е субарктичен и арктичен, а в Южна Европа – субтропичен. Средната януарска температура е от -24 °С (на арктическите острови) до 12 °С (в субтропичните части на юг); средните юнски температури са съответно от 3 до 29 °С. Валежите са от 1500 – 2000 mm годишно в планините, до 200 mm годишно и по-малко в Прикаспийската низина. Като цяло сухотата на климата нараства от северозапад на югоизток. Височината на снежната граница е от 50 m (Франц-Йосифова земя) до 3900 m (Кавказ). Площта на ледниците е около 118 000 km².

Главните европейски реки са Волга, Дунав, Днепър, Дон, Висла, Одер, Елба, Рейн, Лоара, Рона, Тахо. По-големи езера са Ладожко езеро, Онежко езеро, Венерн, Балатон, Женевско езеро.

Островите в Арктика и по крайбрежието на Северния ледовит океан са заети от арктични пустини и тундра, на юг – лесотундра, смесени и широколистни гори, лесостепи, степи, субтропични средиземноморски гори и храсти (маквиси, фригана, шибляк); на югоизток – полупустини. На континента има много национални паркове, резервати и защитени територии.

Вижте още История Основна статия: История на Европа

Политическа карта на Европа

Праистория

Най-древните известни хора, обитавали Европа, са от вида Homo georgicus и населявали днешна Грузия преди около 1,8 милиона години.[2] Други останки от хора, датирани от преди 1 милион години, са открити в Испания.[3] Неандерталците (носещи името на долината Неандер в Германия) се заселват в Европа преди 150 хиляди години и изчезват преди 30 хиляди години. Те са заместени от съвременните хора (кроманьонци), които се появяват за пръв път на континента преди 40 хиляди години.[4]

По време на неолита в различни части на Западна и Южна Европа се изграждат мегалитни паметници, като Стоунхендж[5] и мегалитните храмове в Малта.[6] Културата на шнуровата керамика процъфтява по време на прехода от неолит към халколит. Бронзовата епоха в Европа започва в края на 3 хилядолетие пр.н.е. с културата на камбановидните чаши.

Началото на желязната епоха в голяма част от континента е поставено от халщатската култура в началото на 8 век пр.н.е.. През този период финикийската колонизация поставя началото на първите градове по европейското Средиземноморие. Културното развитие в Италия и Гърция довежда до класическата Античност, сведения за която има и от писмени източници.

Европа по времето на Първия кръстоносен поход, 1097 г.



Уикипедия

Share:

Comments:

No comments
You need to sign in to comment

Related Articles