Тефтерчето на Васил Левски

May 27 | By Plamen G. Pankow

Съдбата е отредила така, че гробът на Апостола на свободата Васил Левски не е запазен, няма ги неговите мощи, пред които да се поклоним. Единственото богатство, което ни е останало от него, са няколко кичура коса и документалното му наследство. Всичко написано от ръката му е важно и ценно, но един-единствен документ ни дава възможност да се вгледаме в личния му живот и душевността му – тефтерчето, писано през последните две години от живота му.

През февруари 1873 г. на бесилото, някъде „край град София“, завършва земния си път Васил Иванов Кунчев. И днес, 143 г. след неговата смърт, той си остава най-живият между живите, най-чистият между българите... остава с прозвището, прилягащо единствено на него– Апостол на свободата. Провидението се е намесило и при залавянето на Левски остават непокътнати, зашити в самара на коня на Никола Цветков, част от архива на Българския революционен централен комитет и личният му бележник. Верният му съратник запазва документите и по-късно ги предава на Захарий Стоянов, а след смъртта на Захарий неговата вдовица ги предава на Софийския народен музей, откъдето през 1924 г. са предадени на Народната библиотека, където се съхраняват и сега. Много са крилатите фрази, добили популярност именно от Тефтерчето на Левски: „Аз Васил Лъвский в Карлово роден, от българска майка юнак аз роден, не щях да съм турский и никакъв роб, същото да гледам и на милия си род“, „Не ща да съм турски и никакъв роб. ...Същото искам и за милия си род“, както и прословутото „Народе????” с четири питанки и точка, което и до днес остава без отговор.


„НАРОДЕ????“

стр. 115

…А страничката, види се, е мокра…

Какво? Сълза? Кал? Кръв?… Листът мълчи.

Нима е плакал тъкмо той? Жестоко!

Нима е носил кал — тъй чист дълбоко?

Той — чистият, с безсълзните очи?

Чия ли кал — ако е кал? — сребриста

светлее в жълтеникаво клише?

Чия ли кръв е капнала на листа?

Чия ли мръсна болка свети чиста

по пътя му към святото въже?

Какво е питал с този вик, раздърпан

в шест букви с питанки накрая? И плачът

пелин ли жъне с четирите си сърпа,

които карат всеки да изтръпне?

Подир „Народе????“ И мълчат! Мълчат!

Какъв „народ“? И кой „народ“? проклето

въже от Къкрина до София виси!

Какъв народ бе племето, което

тъй не успя от двайсет заптиета

единствения — него — да спаси?

Къде се беше изпокрил? Къде бе

се поприбрал на топло и добре,

та не можа на оня вълчи хребет

една потеря малка да издебне?

А тръгнал бе за него той да мре!…

За същия… Един от двайсет воден.

Един измежду цял народ „свещен“…

От четри страшни питанки прободен,

и днес кърви духът ми цял — „Народе????“

Ни глас, ни образ… Питанките — в мен!

И, грях — не грях, ги вадя и се кръстя —

под тях, прости ми, Боже, лик личи:

ни турчин див, ни оня чер поп Кръстьо…

А ти, народе мой, и чист, и мръсен,

на онова въже го окачи!


Дамян Дамянов


Във .PDF формат за теглене:

Тефтерчето на Васил Левски

Share:

Comments:

No comments
You need to sign in to comment

Related Articles