plamen's article

Днес, 75 г. след разстрела на Вапцаров, дали сме разбрали завета му, дали сме "онези, бъдещите хора", за които той пишеше и мечтаеше?

Това запита в словото си вицепрезидентът Илиана Йотова на паметното честване на Гарнизонното стрелбище в София, на годишнината от неговата гибел. На същото място между 1942 г. и 1944 г. са екзекутирани общо 55 души за борба срещу режима.

На 23 юли 1942 г. на Гарнизонното стрелбище са разстреляни великият поет на България и света Никола Вапцаров, както и неговите другари и съмишленици Антон Попов, Атанас Романов, Антон Иванов, Георги Минчев и Петър Богданов.

"Никоя смърт не е навременна, още по-малко тази на Вапцаров - страшна, грозна, неразбираема. Смърт, за която до ден днешен се чудим кому пречеше един от най-големите идеалисти и хуманисти на 20 век. Един човек, който в една малка книжка казваше истината и заплати с живота си за идеалите, в които вярваше”, посочи още в словото си Илияна Йотова.

Тя отбеляза с гордост, че

нито един наш писател досега не е превеждан на толкова много езици, колкото творчеството на Вапцаров.

„В същото време, ние българите, направихме опит да заличим неговите „Моторни песни” от паметта на поколенията, да не ги предадем на децата си – това е позорно”, подчерта вицепрезидентът. Според нея всички ние имаме разума и съвестта да се преборим с това.

На паметното честване бе прочетено стихотворение, посветено на Вапцаров от един от носителите на международната награда на негово име.

Паметникът на Никола Вапцаров в БлагоевградПаметникът на Никола Вапцаров в БлагоевградИзточник: ЕПА/БГНЕС

Вапцаров не успя да ни каже толкова неща

Възстановена е наградата Никола Вапцаров

Официалните лица и граждани поднесоха венци и цветя на лобното място, където е екзекутиран поета.

Честване по случай годишнината от смъртта на поета имаше и в Благоевград.

Никола Йонков Вапцаров е български поет, роден през 1909 г. в град Банско. Неговото творчество е предимно със социална и хуманна тематика. Единствената издадена приживе стихосбирка е "Моторни песни", която излиза през 1940 г. и е превеждана на редица езици. Сред най-известните му стихотворенията са "Вяра", "Двубой", "Пролет", "История", "Селска хроника", "Писмо" и др. През 1942 г. Никола Вапцаров е осъден на смърт и е разстрелян. Десет години по-късно, той получава посмъртно международната "Почетна награда на мира".


 

Отначало то беше само украшение на витрините, повод да се правят шеги: карикатуристите обичаха да рисуват високоговорителя като металически ембрион с тънка опашка. После внезапно пазарът се наводни с технически книги, кратки ръководства за радиолюбители, евтини издания, с реклами на фирмите вместо предговор. Дотук равнодушният съчовек оставаше безучастен, най-много си позволяваше удоволствието да прекарва антени под леглото си или да прави склад от анодни батерии, без да знае собствено защо; накрая той приспособяваше цялата апаратура за запалване на нощната лампичка или за усъвършенстване на звънчевата инсталация.

Една нощ обаче той бе чул характерния пукот във високоговорителя съвсем случайно, при едно непредвидено в никоя схема скачване на жиците. Това откритие го изпълни с такава гордост, че от този момент той се обяви за майстор – всъщност той би трябвало отдавна да бъде: ето например великолепните реклами в трицветен печат, гдето така ясно са показани черните и червени стрелки между сините кръгове на лампите, силитите жълти, а кондензаторите зелени – една единствена хватка и цяла Европа ви забавлява.

Докато забавата всъщност започна с едно късо съединение и няколко изгорели лампи. После, за да бъде наистина последователен, той си взе една серия сарделени кутии заедно с ключовете им, даде постоянно обявление, че купува стари апарати, абонира се за всички списания от бранша, нае друга квартира в мансардата, скъса с годеницата си, плати предварително таксата за една година и тъй като не му оставаше нищо друго, взе на изплащане един грамофон, който все пак можеше да го утешава с механична музика.

Мнозина от тъй наречените защитници на чистото изкуство биха могли отведнъж да отгадаят с верен критически усет, че при всяко механично предаване изкуството се унищожава или дори изопачава, ала нашият радиолюбител знаеше много добре, че тия критици са абсолютно невежи пред най-обикновената звънчева инсталация, и поднови опитите си, отначало с всички гами и хармонии от шумове. Неговото радио трябваше да стане преди всичко шумосъбирател. Той достигна най-сетне, с дълга практика, да имитира гласовете на някои домашни животни; тогава вечер той ги оставяше да се хапят, да се давят немилостиво, слуховите измами се редуваха с федингите, станциите се простираха една върху друга по цялата скала, а през всичкото време морзовите апарати покриваха със своя вечен шепот неспокойните експлозии на етера.

Едно обаче бе явно: някой ядеше страшно пространството с металичното безразличие на машина, прекатурваше границите и митническите чиновници, оголваше небето над целия свят за някаква част от секундата, за да го заключи отново в огледалото на амалгамираните лампи, които тлееха в тихия огън на електроните. Всъщност за един спокоен ум това не излизаше извън известни установени физически опити и само липсата на някаква пространствена зависимост или дори просто предметност можеше още да безпокои начинаещия: ала това безпокойство е присъщо на всяко ново познание и поради това е нормално.

В тоя ред на мисли над света се разсипваха безчислени мрежи от електрически вълни, носещи в етера си скъпите енергии, една страшна небулоза от сигнали, гласове, които непрекъснато съобщаваха нещо, ала в един бесен шепот, ту затихващи, ту избухващи в писъци, зовещи сякаш събитията, които бяха оживели и се викаха през пространството като деца, загубени в широкия кръг на космоса. И там човешката душа се извиваше в музика, в мелодични вопли, земното кълбо се загръщаше в хармонични ветрове, в нестихващия ек на електрическата песен, в развихреното ветрило на огромна буря, пронизваща глухия хаос на пространството. – И отведнъж, ясен и бляскав, се изви звучно човешки глас:  зовът на Дон Хозе или Лоенгрин, все едно, на който отговори широката, спокойна вълна на оркестъра; концертните зали отекнаха в дъното на високоговорителя с кънтящата си тишина, с кашлицата на старците, с флирта на предните столове до микрофона, с говора на всички езици, с възторга на всички възрасти, с оня странен ритъм на расите, който опиянява с трепетна мисъл за близост в своята едновременност с нашето сърце през хиляди километри.

– И сега през безкрая се сплиташе нежната музика на Моцарт с циничните уригвания на алжирците, предавателните станции изпращаха непрекъснато своите въоръжени армии от атоми, задушаващи се една в друга или бясно тържествуващи с огромната мощ на киловатите си, пресипнали от липса на етер или виещи като животни между клещите на съседите си, борещи се за място върху скалата, надути от национална гордост, жестоко хапливи в устрема на пропагандата, съскащи като змии с отровата на удоволствието или преструващи се на ангели с взетите под наем детски гласове, настойчиви и точни, готови всеки ден и всеки уречен час да превият слабата воля на всеки, който ги слуша, да вкарат в душата му опиума на своето Неизвестно – за да го направят вечен роб на своя далечен зов, на оня страшен копнеж за знание, за красота или за свобода, да го приковат към бездушната машина на апарата и го превърнат самия в машина, с отвертка в ръка и с ухо, препълнено от електрически напрежения – смъртно изморен и все пак жаждащ, раздал безумно душата си на целия свят, вплел трепета на своето малко аз в огромния гмеж на милионите като него, всяка вечер.

– Тогава, о сладка забрава на пространството, секундата, която ни дели от Рим или Стокхолм, бесният лов на станции, разплитанията на възлите от съзвучия, ехото на времето, отекващо през мига, сякаш спомен или чудо: – гласът на Карузо , все тъй чист, като в нашата младост, извикващ сълзи през нематериалното си съществувание – негде, от един друг свят, и все пак преживял този миг, възвърнал дъха си през годините, които вече не съществуват, за да ридае сега отново своя Палячо с този същия трепет на чувството, с който ни е разплаквал приживе, в някакъв забравен миг от нашия собствен живот – за да не знаем повече отгде започва и где свършва, пленени сега в тайната на Времето, превърнати в тръпките на всякога и навсякъде, в някаква част от битие, което ни грабва, за да ни разтвори в своето безвремие или своя вечен живот – ето! из жалката рамка на апарата, щампована с името на фабриката, дохожда копнежът на Кройцеровата соната, огромната плетеница на Баховите фуги, смъртната песен на Изолда, дохожда призивът на всички, които са живели и обичали, и които ни заобикалят сега с трепета на електрическата си душа, страшно близки през отвъдното на мембраната, гласове, които никога не ще забравим, загубени братя в пространството, които ни обгръщат с милионите си животи – ето моето жалко аз, докоснато с бързината на светлината и раздадено през трепета на тленното си тяло, с поизпълнено от любов сърце, загубено в тайната на огромен мираж, в хаоса на някакво друго пространство, жадуващо през света отговора на вечния въпрос – Боже, дай ми сила да мисля за твоята вечна същина, помогни ми да мина границата, разкъсай завесата!

– Или може би това са несръчните опити на радиолюбителя, току що изтръгнал първите срички от високоговорителя, вцепенен от унищожителния вихър на високата честота, изгубил бедното си аз далеч в празното пространство, висящо сега върху невесомите вълни, тлеещо своя живот в ториевата жичка, зависимо от хилядите случайни съпротиви на безкрайно нищожни величини, от неговото собствено тяло, което той не смее сега да мръдне. И все пак хипнотизиран срещу черния ебонит на скалите, странно могъщ със знанията, усилията и душите на хилядите, които работят за него всеки ден, той започва да познава много неща и накрая се обръща в твой постоянен спътник, твой двойник, с баналното самочувствие на нормален радиоабонат, който е купил тайната на света от първия срещнат магазин.

– Кажи ми тогава какво чакаш пред тоя сандък със съкровища и призраци, с трепетната си душа срещу трепета на метала, с безумната си суета за господство над времето и пространството, с преизпълнения сапунен мехур на твоя копнеж за безграничност, който отразява върху мимолетното си съцветие само измамливата багра на бездушната енергия – ето, чуй този път чиновника, неизменния говорител от всеки ден и от всяка станция, който дояжда сега последния си сандвич и с абсолютната си дикция, спечелила конкурса, изговаря последните си приветствия, мислещ може би и за тебе:

– Лека нощ, госпожи и господа, не забравяйте да заземите вашите антени! 

Публикувано за първи път в Юбилеен сборник в дар на Асен Златаров, 1932 г.

 

Чавдар Мутафов (1889-1954) е едно от големите имена на българския модернизъм. Следва машинно инженерство (1908-1912) и архитектура (1923-1925) в Мюнхен. Работи като архитект, занимава се и с критика. Печата литературни произведения и статии във „Везни” и ”Златорог”, редактира литературните седмичници „Изток” и „Стрелец”. Автор е на художествени есета и на литературна критика, на разкази и на един модернистичен роман – „Дилетант. Декоративен роман” (1926).

Чавдар Мутафов, портет Иван Милев 

Източник

06:45  |  2 юни 2017 | Общество / Редактор Николай Големанов

Виж 2 снимки

Днес се навършват 141 години от гибелта на Христо Ботев

Днес се навършват 141 години от гибелта на Христо Ботев
Сн.: Официален сайт




Преди 141 години във Врачанския Балкан пада Христо Ботев. Не е за вярване, но малко след това над героя надвисва забрава. Отхвърля я с мощ и страст една книга.За паметта и стиховете на Ботев, за невероятното явление Христо Ботев, страстно се сражава Захарий Стоянов (1850-1889). А той никога не е познавал поета, макар да е пламтял в същата отчаяна борба, в която "каквото сабя покаже и честта, майко, юнашка".

Това, че Ботев е в душите ни завинаги, дължим преди всичко на книгата "Христо Ботйов (Опит за биография)" на Захарий Стоянов.

Фактът е общо взето известен. По-малко се чува обаче за битката на Захарий, включително за сблъсъка му с министър във време, когато Христо Ботев е не повече от "хаймана" и "вагабонтин".

Не се знае много и за великолепната закана на Захарий:

"...ще го направя на българския народ идол."

Тази закана Летописеца от Медвен реализира - "от" и "до".

И преди близо130 години свободна България, макар разтресена от вътрешни кризи и външни заплахи, не изпадна дотам, че да остане без своя Ботев.

Източник: http://dir.bg

Съдбата е отредила така, че гробът на Апостола на свободата Васил Левски не е запазен, няма ги неговите мощи, пред които да се поклоним. Единственото богатство, което ни е останало от него, са няколко кичура коса и документалното му наследство. Всичко написано от ръката му е важно и ценно, но един-единствен документ ни дава възможност да се вгледаме в личния му живот и душевността му – тефтерчето, писано през последните две години от живота му.

През февруари 1873 г. на бесилото, някъде „край град София“, завършва земния си път Васил Иванов Кунчев. И днес, 143 г. след неговата смърт, той си остава най-живият между живите, най-чистият между българите... остава с прозвището, прилягащо единствено на него– Апостол на свободата. Провидението се е намесило и при залавянето на Левски остават непокътнати, зашити в самара на коня на Никола Цветков, част от архива на Българския революционен централен комитет и личният му бележник. Верният му съратник запазва документите и по-късно ги предава на Захарий Стоянов, а след смъртта на Захарий неговата вдовица ги предава на Софийския народен музей, откъдето през 1924 г. са предадени на Народната библиотека, където се съхраняват и сега. Много са крилатите фрази, добили популярност именно от Тефтерчето на Левски: „Аз Васил Лъвский в Карлово роден, от българска майка юнак аз роден, не щях да съм турский и никакъв роб, същото да гледам и на милия си род“, „Не ща да съм турски и никакъв роб. ...Същото искам и за милия си род“, както и прословутото „Народе????” с четири питанки и точка, което и до днес остава без отговор.


„НАРОДЕ????“

стр. 115

…А страничката, види се, е мокра…

Какво? Сълза? Кал? Кръв?… Листът мълчи.

Нима е плакал тъкмо той? Жестоко!

Нима е носил кал — тъй чист дълбоко?

Той — чистият, с безсълзните очи?

Чия ли кал — ако е кал? — сребриста

светлее в жълтеникаво клише?

Чия ли кръв е капнала на листа?

Чия ли мръсна болка свети чиста

по пътя му към святото въже?

Какво е питал с този вик, раздърпан

в шест букви с питанки накрая? И плачът

пелин ли жъне с четирите си сърпа,

които карат всеки да изтръпне?

Подир „Народе????“ И мълчат! Мълчат!

Какъв „народ“? И кой „народ“? проклето

въже от Къкрина до София виси!

Какъв народ бе племето, което

тъй не успя от двайсет заптиета

единствения — него — да спаси?

Къде се беше изпокрил? Къде бе

се поприбрал на топло и добре,

та не можа на оня вълчи хребет

една потеря малка да издебне?

А тръгнал бе за него той да мре!…

За същия… Един от двайсет воден.

Един измежду цял народ „свещен“…

От четри страшни питанки прободен,

и днес кърви духът ми цял — „Народе????“

Ни глас, ни образ… Питанките — в мен!

И, грях — не грях, ги вадя и се кръстя —

под тях, прости ми, Боже, лик личи:

ни турчин див, ни оня чер поп Кръстьо…

А ти, народе мой, и чист, и мръсен,

на онова въже го окачи!


Дамян Дамянов


Във .PDF формат за теглене:

Тефтерчето на Васил Левски


Съществува легенда, че Ботйов е бил ранен,

заловен и откаран в затворите на Диарбекир.

Доста време се е очаквало завръщането му.




Без път към своята Голгота стръмна,

залутана сред хладните скали

и сенките на участта си тъмна —

дружината нечакано осъмна

в съседство с волнокрилите орли.

 

Момчетата жадуваха отрада,

войводата стоеше с бледен лик,

а мигом сред страхотна изненада

башибозукът плъпна из засада

и екнаха усои в гръм и вик.

 

Весден посред чукари неприветни

кипя неравна шеметна борба,

но неусетно плъзна вечер летна

и разпиляха се полека сетни

оловноцветни пушечни кълба.

 

Вечерната тъма във черни скути

прикри кръвта и стихналата мощ

и тегне тайна над последните минути

на шепата възторжени хайдути

и вдъхновения поет и вожд…

 

А там далеч у тъмните зандани

в Диарбекир сред влажните стени

лежи старик. Следи от тежки рани

на морния му лик са начертани

и тягостно веригата звъни.

 

Той крачи снажен, леко поприведен,

потрепват посребрените коси

и горест блика от ликът му бледен,

а кат ханджар сред полумрака леден

пламтящият му поглед пак блести.

* * *

Далеч от тази черна преизподня —

натам, де снежният Балкан мълви

сребристи химни над земя свободна,

де чака го прегръдката народна —

възторжен старият борец върви.

 

Но стига той. И вижда всъде горест.

Едни вериги паднали, след тях

възправила се нова робска орис

и угнетен, беднякът пак се бори с

тираните разплути в срам и грях.

 

А тези фарисеи, на които

той нявга плю в пророческий си гнев,

живеят пак охолно и честито

и с свойта подлост и лихварство сито

сподавят робския възбунен рев…

 

Смрачи се лик. В гьрди се буря сепна —

възпламна гняв пак в стария борец.

И орловият поглед странно трепна,

и орловият поглед пак зашепна:

„Ще викнем ние: хляб или свинец!“



Христо Ботьов Петков,[1] известен като Христо Ботев, (роден на 6 януари 1848 г. в Калофер, загинал на 1 юни 1876 г.) е български национален герой, революционер, поет и публицист.




Уикипедиа

Книги на български език за теглене:

Майце си
Елегия
До моето първо либе
На прощаване
Борба
Хаджи Димитър
В механата
Моята молитва
Дякон Васил Левски
Обесването на Васил Левски

Фондацията



Генералната му репетиция е на 6 май, тълпи от фенки го преследват в Киев

България ще бъде победител във втория полуфинал на „Евровизия” - такава прогноза дават представителите на световните медии след първата репетиция на Кристиан Костов в Киев. Момчето-чудо и неговата Beautiful Mess бяха аплодирани на крака от журналистите в Международния прес център и поведоха убедително класацията им с цели 97 точки, видя „Монитор”. На второ място е представителя на Хърватска с 50 точки, а на трето Белрус с 43.

Преборил свирепата настинка,

която го мъчеше на промо концертите в Лондон, Амстердам и Мадрид, Кристиан показа отлична техника и вокален нерв, който ускорява пулса и на най-големите лаици. На полуфинала на 11 май, който БНТ ще излъчи от 22 ч наше време, Костов ще излезе в спортно-елегантен костюм в черно и бяло, а медитативното звучене на Beautiful Mess ще бъде подсилено от графика с елементи на метеоритен дъжд.

„Да стъпя на тази сцена е моя мечта от години. Тя е зашеметяваща, а звукът в залата - перфектен. Въпреки вълнението, се чувствам уверен на голямата сцена. И това до голяма степен се дължи на силната подкрепа, която получавам. Тук е мястото да благодаря на Филип Киркоров и Дима Билан, на които искрено се възхищавам. От тях чух за себе си най-трогателните думи, за които копнее всеки творец”, обясни Костов. Талантът и харизмата му вече са създали съспенс сред делегациите на другите държави участнички и

те гледат на Кристиан като на „сериозна заплаха”,

издават за „Монитор” хора от обкръжението на певеца. Еуфорията около присъствието му в Киев вече се доближава до тази след пробива на Крис в българския X Factor – по улиците го преследват тълпи от тийнейджърки с молба за автограф, а утре той ще гостува в сутрешния блок на националната телевизия. Генералната репетиция е на 6 май, като преди това бг делегацията ще даде и официална пресконференция.

Надежда Попова - 04-05,2017


Монитор

Днес 29.12.2016 от 20:00 във София, група "Фондацията" ще изпълни "София Лайв Клуб" под НДК.
Във репертоара на групата присъстват любими песни на няколко поколения.
Ще има изненади за публиката от страна на групата.
Смятам да присъствам и да се забавляваме с приятели на любими песни.

България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на България.

Република България Знаме на България Герб на България (знаме) (герб) Девиз: Съединението прави силата Национален химн: Мила Родино
слънце Тракия огрява, над Пирина пламеней.Меню0:20 Наименование на местния жител: българин Местоположение на България
Местоположение на България География и население Площ 110 993,6 [1][2][3] km²
(на 102-ро място) Води 0,5% Граници  • Flag of Romania.svg Румъния (на север);
 • Flag of Serbia.svg Сърбия (на запад);
 • Flag of Macedonia.svg Македония (на югозапад);
 • Flag of Greece.svg Гърция (на юг);
 • Flag of Turkey.svg Турция (на югоизток);
 • Черно море (на изток) Климат умереноконтинентален Столица София
42°42′ с. ш. 23°20′ и. д. Най-голям град София
Официален език Български[4] Население
(пребр., 2011 г.) 7 364 570 [5] Население (оценка, 2015 г.) Понижение7 153 784 [6] Градско нас. 71%
(на 56-о място) Управление Форма Парламентарна република Президент Румен Радев Министър-председател Бойко Борисов Организации ЕС, НАТО, ОЧИС, ОССЕ, ООН, Антарктически договор, Съвет на Европа История Основаване 681 г. Първо царство 6811018 г. Второ царство 11851396 г. Tрета държава от 1878 г. Влизане в ЕС 1 януари 2007 г. Икономика БВП (ППС, 2013 г.) Повишение 104,6 млрд. долара[7]
(на 69-о място) БВП на човек (ППС) Повишение 16 518[8]
(на място) БВП (ном., 2013 г.) Повишение 53,700 млрд. долара[9]
(на 72-ро място) БВП на човек (ном.) Повишение 7 328[10]
(на място) ИЧР (2010 г.) Повишение0,743 (средно висок)
(на 59-о място) Коеф. на Джини (2014 г.) 35,4 (нисък) Прод. на живота 72,7
(на 87-о място) Детска смъртност 6,6
(на 62-ро място) Грамотност 98,3
(на 50-о място) Валута лев (BGN) Други данни Часова зона EET Код по ISO BGR Интернет домейн .бг, .bg, .eu, .ею Телефонен код 359 ITU префикс LZA – LZZ

Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа, в източната част на Балканския полуостров и заема 23% от неговата територия. Граничи на север с Румъния; на запад със Сърбия и Република Македония; на юг с Гърция и на югоизток с Турция. На изток, по протежение на бреговата ивица, страната се мие от водите на Черно море. Със своите почти 111 хил. km² площ и 7,153 милиона души, България се подрежда на 11-о и 16-о място съответно по площ и по население в Европейския съюз.[11][12]

Най-ранните свидетелства за човешко присъствие по земите на днешна България датират от преди 200 – 100 хиляди години, или епохата на палеолита.[13] Към петото хилядолетие преди н.е. в североизточна България процъфтява култура, която създава най-ранните златни украшения в Европа. От Античността до Тъмните векове по земите на днешна България се развиват културите на траките, древните гърци, келтите, готите и римляните. С пристигането на славяните през 6-ти век, а век по-късно и на прабългарите, започва процесът на изграждане на българската държавност. През 681 година е основана Първата българска държава, която достига разцвета в развитието си в началото на X век и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата. Тя просъществува до 1018 г., когато попада под византийска власт. Отхвърля я с въстание през 1185 г. Втората българска държава достига върха в могъществото и териториалното си разширение през първата половина на XIII век и съществува между 1185 и 1396 г., когато е завладяна от разрастващата се Османска империя. През 1878 г., след почти век на културно и икономическо възраждане, неуспешни въстания и дипломатически борби, България възстановява държавността си под формата на монархия и се освобождава от петвековото османско владичество с помощта на Руската империя. Малко след това България започва да води редица войни със своите съседи и се съюзява с Германия по време на двете световни войни. През 1946 г. автократичната монархия е заменена с народна република от съветски тип, ръководена от Българската комунистическа партия. Социалистическият строй съществува до 1990 г., след което България поема по пътя на либералната демокрация и пазарната икономика. През 2004 г. страната се присъединява към НАТО, а през 2007 г. – към Европейския съюз.

В икономически аспект България е промишлена страна, чиято икономика се гради върху добива на метали и минерали и върху преработката на суровини. По-малка роля в икономиката играят земеделието и туризмът. Основни проблеми пред развитието на страната са много високите нива на корупция и критичната демографска ситуация. България е една от основателките на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа; освен това страната членува в ООН, Съвета на Европа, Европейския съюз и НАТО. През 2015 г. България е позиционирана като третата най-перспективна страна в света за базиране на производство според Cushman & Wakefield, в техния индекс за позициониране на производство в развиващите се пазари.[14]


Уикипедия

Нова Зеландия
Австралия

Европа

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Европа.

Европа Europe orthographic Caucasus Urals boundary (with borders).svg Площ 10 180 000 km² Население 731 000 000 (2009) д. Гъстота 70 д./km² Държави 50 (Списък на страните в Европа) Езици Европейски езици Градове Москва, Лондон, Париж, Мадрид, Санкт Петербург, Рим, Берлин Часова зона UTC до UTC+5 Интернет домейн .eu (английски: European Union – Европейски съюз)

Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент. Той граничи с Атлантическия океан на запад, Северния ледовит океан на север и Черно и Средиземно море на юг. Границата му с Азия на изток не е ясно очертана, но най-често се приема, че преминава по планината Урал и река Урал, Каспийско море и Кавказ.[1] Крайните точки на Европа са нос Кабу да Рока на запад, заливът Байдарацка губа на изток, нос Норкюн на север и нос Тарифа на юг. Името „Европа“ е въведено от финикийците, които обозначавали с него само северните брегове на Средиземно море и близките острови.

Европа е вторият най-малък континент с площ около 10 180 000 km² или 2% от площта на планетата и 6,8% от площта на земната суша. Континентът е трети по население след Азия и Африка със 731 милиона жители или около 11% от хората в целия свят.

След 16 век европейските държави започват да играят важна роля в историята на целия свят. До средата на 20 век в различни периоди те контролират Америка, Океания, почти цяла Африка и големи части от Азия. Най-интензивните военни действия през Първата и Втората световна война се водят на територията на Европа. През втората половина на 20 век континентът е разделен от Желязната завеса, но е поставено началото на процеса на европейска интеграция, довел до създаването на Европейския съюз.

Политическа карта на Европа

Сателитна снимка на Европа

Съдържание

География Основна статия: География на Европа

Европа и Азия образуват свръхконтинента Евразия, като Европа заема 20% от него. Източната граница с Азия е сухоземна и условна. Според едно от възможните определения тя преминава по ръба на шелфовата ивица на островите Нова земя към Карско море до залива Байдарацкая губа, минава по подножието на източния склон на планината Урал и нейното южно продължение Мугоджари, по долината на река Емба до нейното вливане в Каспийско море. След това продължава по шелфовата ивица на северната му част до устието на река Кура, границата между Кавказ и Арменското плато, продължава по реките Кура и Риони – до Черно море.

Дължината на бреговата линия на Европа е около 41 000 km (на 1000 km2 се падат 4,1 km) – най-голяма хоризонтална разчлененост сред континентите. Големи полуострови са Скандинавски, Пиренейски, Балкански, Апенински.

Средната надморска височина е около 300 m, максималната е 5642 m (връх Елбрус), а минималната – -28 m (Прикаспийска депресия) . Преобладават низините и равнините Средноевропейска равнина, Източноевропейска равнина, Долнодунавска равнина, Парижки басейн и други. Планините са около 20 % от територията на Европа (Кавказ, Алпи, Карпати, Пиренеи, Апенини, Урал, планините на Скандинавския и Балканския полуостров). В Европа има и няколко вулкана, най-известни от които са Хекла, Стромболи, Везувий, Санторин и Етна.

Релефна карта на Европа

Сред полезните изкопаеми, срещащи се в Европа, са нефт и природен газ (Урал, Кавказ, шелфа на Северно море), въглища (Донбаски, Печорски, Горносилезийски и Рурски басейн), железни руди (Курска магнитна аномалия, Урал, Горна Лотарингия, Скандинавски полуостров), руди на цветни метали, каменна и калиева сол.

По-голямата част от Европа е с умерен климат (на запад – океански, на изток – континентален, със снежна и студена зима). По северните острови климатът е субарктичен и арктичен, а в Южна Европа – субтропичен. Средната януарска температура е от -24 °С (на арктическите острови) до 12 °С (в субтропичните части на юг); средните юнски температури са съответно от 3 до 29 °С. Валежите са от 1500 – 2000 mm годишно в планините, до 200 mm годишно и по-малко в Прикаспийската низина. Като цяло сухотата на климата нараства от северозапад на югоизток. Височината на снежната граница е от 50 m (Франц-Йосифова земя) до 3900 m (Кавказ). Площта на ледниците е около 118 000 km².

Главните европейски реки са Волга, Дунав, Днепър, Дон, Висла, Одер, Елба, Рейн, Лоара, Рона, Тахо. По-големи езера са Ладожко езеро, Онежко езеро, Венерн, Балатон, Женевско езеро.

Островите в Арктика и по крайбрежието на Северния ледовит океан са заети от арктични пустини и тундра, на юг – лесотундра, смесени и широколистни гори, лесостепи, степи, субтропични средиземноморски гори и храсти (маквиси, фригана, шибляк); на югоизток – полупустини. На континента има много национални паркове, резервати и защитени територии.

Вижте още История Основна статия: История на Европа

Политическа карта на Европа

Праистория

Най-древните известни хора, обитавали Европа, са от вида Homo georgicus и населявали днешна Грузия преди около 1,8 милиона години.[2] Други останки от хора, датирани от преди 1 милион години, са открити в Испания.[3] Неандерталците (носещи името на долината Неандер в Германия) се заселват в Европа преди 150 хиляди години и изчезват преди 30 хиляди години. Те са заместени от съвременните хора (кроманьонци), които се появяват за пръв път на континента преди 40 хиляди години.[4]

По време на неолита в различни части на Западна и Южна Европа се изграждат мегалитни паметници, като Стоунхендж[5] и мегалитните храмове в Малта.[6] Културата на шнуровата керамика процъфтява по време на прехода от неолит към халколит. Бронзовата епоха в Европа започва в края на 3 хилядолетие пр.н.е. с културата на камбановидните чаши.

Началото на желязната епоха в голяма част от континента е поставено от халщатската култура в началото на 8 век пр.н.е.. През този период финикийската колонизация поставя началото на първите градове по европейското Средиземноморие. Културното развитие в Италия и Гърция довежда до класическата Античност, сведения за която има и от писмени източници.

Европа по времето на Първия кръстоносен поход, 1097 г.



Уикипедия

Африка
Южна Америка
Азия
Pages: 1 2 »