User blogs

Plamen G. Pankow

Българи в чужбина. Радостина в Ню Йорк: Градът наистина предлага всичко по всяко време, но то си има цена

26.06.2015  от Александра Цанкова 0



Вече познавате Тина от страхотното интервю, в което ни разказа за страстта си към пътешествията и фотографията. Днес отново ви срещаме с нея, защото животът ѝ е неизчерпаем източник на вдъхновение и интересни ситуации. За последните 20 години, които е прекарала зад граница, ще ви разкаже лично тя – ето сега!

Живея в САЩ от 1996 година. В периода 1996 – 2000 г. бях в Джаксънвил, Флорида, учих в Jacksonville University. От 2000-а до 2003-а  се преместих в Сан Франциско, работих в Smith Barney. 2003 – 2005 г.: магистратура във Fuqua School of Business (бях първата българка!), 2005-а – до сега в Ню Йорк – работих в Ernst & Young, Deloitte и Burberry (последните две години), 2008 – 2009 г. работих в Лондон за Deloitte.

Защо САЩ?

Спечелих пълна стипендия да уча икономика, но така комбинирах кредитите, че успях да завърша и втора магистратура – международен бизнес. Изкарах и втора специализация – испански език. Бях приета и на 40 други места, в някои много по-добри университети, които предпочитах, но трябваше да се възползвам от пълната стипендия.

С какво се занимаваш там?

Прекарах 8 години като бизнес консултант на клиенти в сферата на модата и козметиката, а последните две години работих във финансовия отдел на Burberry Americas, където правих бюджети за всичките магазини на дребно.

Как се чувстваш – българка в чужбина или гражданин на света?

Гражданин навсякъде и в същото време никъде. Много малко са държавите, където съм пътувала и ми е било трудно да се „оправя” или да намеря общи теми на разговор с хората там. Местила съм се повече от 10 пъти между градове, брегове и държави, така че ми е лесно да пусна корени, където и да било. В Америка по принцип всички са приходящи отнякъде – поне в големите градове, където съм живяла, така че не можеш да се чувстваш чужд. Но когато живях в Лондон, макар че той също е космополитен град, усетих малко по-голяма разлика и трудност да се установя като новопристигнала. Мисля, че по принцип в Европа човек винаги бива квалифициран от там, от където е дошъл, докато в Америка можеш да кажеш, че си американец много бързо.

d0bdd18e-d0b9d0bed180d0ba-70

За себе си казвам, че съм българка от Ню Йорк. Единствено в България ме е яд, когато ми взимат двойно за това или онова, защото по някакъв начин се усеща, че не живея в страната си.

Какви са разликите? Какво ти направи първоначално най-голямо впечатление?

Първоначално беше голям културен шок, защото отидох от София в “голям-малък” град във Флорида, където всичко беше абсолютно различно – нравът на хората, културата и дори времето. В Джаксънвил чужденците бяха главно от Карибските острови и Латинска Америка, европейците бяхме много малко – слава Богу, че идваха от време на време студенти от Франция и Германия. Освен футболния отбор от 10 сърбина, 4 рускини и аз, имаше един заблуден англичанин и един германец.

По това време в България имаше 300% инфлация и докато кацах в Орландо след коледната ваканция, по BBC даваха репортаж от София на хора, разбиващи партийния дом. Беше ми трудно да съм на дистанция в такива моменти. Още повече, че момичетата около мен по-скоро се вълнуваха какъв чифт бикини да си купят от каталога на Victoria’s Secret. Дрехите и обувките ми бяха почти екзотични в сравнение с тези, които носеха другите, а това, че не можеш да ходиш пеша по улиците (защото има само магистрали и ти трябва кола), ми беше непонятно. Доста време ми беше трудно да се приспособя и към консервативната и религиозна култура в района, но в края на краищата успях. Приятелството и съжителството с хора от съвсем други култури (често противоположни) ме направи много по-зрял човек. Наваксах с неща, които не успях да правя в България – балет и модерни танци. Ученето беше много лесно за мен и гледах да изкарвам пари в свободното време – работих в стола, където бях единствената бяла (и грамотна), пишех домашните на арабски студенти, които ги мързеше, преподавах уроци по математика на гимназисти, работех в библиотеката и в най-различни студентски каузи.

Когато завърших, исках да отида в “голям” град и си купих билет за Сан Франциско. Някак си за 3 дни получих 3 оферти (с много ниска заплата, но за мен беше уникално дори да имам работа). Веднага се влюбих в Сан Франциско и изкарах 3 страхотни години там, където видях Америка по съвсем различен начин – с богата култура, отворени разбирания, природа и интересни хора.

NY-Street-Cabs-1920x1200-Wallpaper

11 септември се случи, докато работех в Smith Barney и след това перспективите за чужденци станаха доста сложни. Брокерската фирма, в която бях назначена, управляваше пенсионните фондове на милионери от петролния бизнес. Бях на 22, а трябваше да съветвам хора на 60 как да влагат парите си.

Знаех, че не искам да оставам на тази позиция и в същото време мечтаех да уча в сериозен университет. Кандидатствах бизнес администрация и ме приеха в Duke и Yale. Избрах Duke, защото имаше повече международни възможности за обмен и пътуване. Посетих Куба, където първият чужденец с регистрирана фирма беше канадец, завършил моето училище. Офисът му се подслушваше, така че истинските разговори проведохме в един бар за пури. В Москва се срещнахме с дясната ръка на Ходорковски (който тогава още беше в затвора), анализирахме рекламната кампания на Салваторе Ферагамо във Флоренция. Посетихме невероятния им офис в стар дворец от XIV век.

Последните 10 години минаха като в мъгла. Темпото на работа в Ню Йорк, особено във финансовата сфера, е доста натоварено, дори нечовешко на моменти. Крайните срокове и проекти никога не свършват, човек живее, за да работи и вечно преследва следващия бонус и следващото повишение. Градът наистина предлага всичко – навсякъде и по всяко време. Но всичко си има и цена. Много често се сещах за Алеко Константинов и неговата „До Чикаго и назад”, защото на практика бях един чарк в машината.

Преди месец напуснах работа и реших да се отдам на известен период на спокойствие. И да се посветя на това, което обичам – пътешествията, изкуството и фотографията. В момента съм във Флоренция, където уча история на изкуството и фотография. Правя интервюта със занаятчии. До края на лятото програмата е главно сватбата на сестра ми, изложбите на мои снимки в София и срещите с приятели в Европа, Африка, а защо не и Австралия.

6ae6c5e7537416c571595c9830bc52df

Как минаваше досега един твой ден в Ню Йорк?

Ставам в 7 ч., мисля за всичко, което трябва да свърша на работа този ден, проверявам набързо e-mail-а си, тичам в метрото, където попадам на други намусени и полуспящи хора, притърчавам през Grand Central и нарочно гледам нагоре, защото много обичам тавана, който е единственото по-артистично нещо, което виждам на път за работа. В 9 ч. включвам компютъра и се започват срещи, анализи, критики, спорове за цифри, грешки, стрес. За 5 минути бърборя с лелката от Колумбия, после пак бягам на среща. Към 2 на обяд търчa до долу, за да си вземa сандвич, който натъпквам в устата си, докато продължавам да пиша на компютъра. Следват още срещи, файлове, презентации, докато по някое време осъзнавам, че е 6 следобед. Зависи от месеца, понякога стоя на работа и до 7, друг път през зимата до 8, 9, 11 или 1 сутринта. Ако успея да изляза преди 7 следобед, бягам в Equinox, където се надявам да хвана час по аеробика или йога. Към 9 вечерта вече умирам от глад. Или грабвам нещо по пътя, или се натъпквам отново в метрото за 30 минути и си поръчвам храна за вкъщи, защото знам, че докато се прибера, яденето ще е пристигнало. През седмицата гледам да се виждам с хора тук-там – рожден ден, бар или купон, но с годините става все по-трудно да намираш енергия за такива неща след работния ден.

Събота и неделя се чувам с бабите, докато пия кафе вкъщи. После пак попадам между фитнеса и социалните срещи, за да не се чувствам като отшелник. А в понеделник всичко се повтаря.

Какво те кара да останеш?

Може би това, че знам как да живея там, често мисля къде другаде мога да отида, но вече преместванията не са толкова лесни. Ако си помисля колко пъти съм си опаковала и разопаковала нещата, ми става лошо. А другото е, че просто не знаех къде да отида. В Лондон заплатата ми беше много ниска в сравнение с Ню Йорк и едва връзвах двата края, работейки същите часове. Затова се върнах. Тази година наистина стигнах до момент, в които не виждах смисъла да живея, контролирана от работата и просто напуснах. Сега ще съм на път, докато ми свършат спестяванията. После ще видим.

new_york__brooklyn_bridge__by_inbrainstorm

А какво би те накарало да се върнеш в България?

В България бих се върнала, ако намеря смислена работа. Бих се върнала и ако имах семейство или някой, с когото да мога да поддържам начина на живот, който ми харесва. Не съм живяла от 20 години вкъщи и нямам нито контакти, нито среда. Иначе в най-идеалния случай бих живяла половин година в Калифорния и другата половина – в Италия.

Тина след 10 години:

Едно време правех планове за 3, 5 и 10 години и животът така ме завъртя, че дори не помня какво бях измислила. Научих се, че не е хубаво човек да прави планове, защото понякога в целта си да постигне нещо, не вижда възможностите, които му се появяват неочаквано. Дано след 10 години да имам семейство и да работя нещо, което да ме вдъхновява, а не да изпива всичките ми сили. Дано да съм на място, където е лесно да се виждам с роднините си и да имам добри приятели. Пък да видим. Важното е да сме живи и здрави.

Текстът е част от серията разкази на TrueStory.bg, която представя историите на българи, живеещи в чужбина. Ако искате да споделите мнение по темата, преживяване или своите впечатления от живота си извън България, можете да ни пишете на info@truestory.bg.

Заповядайте в страницата на TrueStory.bg във Facebook, за да научавате още интересни истории за света около нас и за нас в него!







Admin
Ню Йорк



Ню Йорк (на английски официално: The City of New York, по-често срещано разговорно New York City) е американски метрополис, разположен в щата Ню Йорк. С площ близо 1 215 km², той е един от най-големите градове в света и осмият по гъстота на населението от 8 мил. души.[2]

Метрополисът се намира в центъра на един от най-гъсто населените градски агломерации в света – Голям Ню Йорк.[3][4] Като силно глобален град[5] Ню Йорк, упражнява значително влияние върху търговията, финансите, медиите, изкуството, модата, научните изследвания, технологиите, образованието и забавлението. Дом на главната квартира на ООН,[6] градът е важен център на международната дипломация[7] и е описан като културната и финансова столица на света.[8][9][10][11]

Разположен на едно от най-големите естествени пристанища,[12] Ню Йорк се състои от пет района, всеки от който е окръг на щата Ню Йорк.[13] Районите Бруклин, Бронкс, Манхатън, Куинс и Статън Айлънд са консолидирани в един и същ град през 1898 г.[14] В Ню Йорк се говорят 800 различни езика,[15][16] което го прави едно от най-лингвистично разнообразните места в света.[17] Преброяването на населението в САЩ от 2013 г. потвърждава, че метрополният регион е най-голямата метрополна статистическа зона, наброяваща окло 19 900 000 души,[18] а също така и част от най-гъсто населената Комбинирана статистическа зона в страната – около 23 400 000 души.[19]

Корените на Ню Йорк започват от неговото основаване през 1624 г. като търговски пункт на колонисти от нидерландската република. През 1626 г. е кръстен Нов Амстердам.[20] Градът и околностите му попадат под английски контрол през 1664 г.[20][21] и е преименуван Ню Йорк, след като кралят на Англия Чарлз II предоставя земите на брат си, херцога на Йорк. Ню Йорк е столица на Съединените щати от 1785 до 1790 г.[22] Той е бил най-големият град в страната от 1790 г.[23] Статуята на свободата поздравява милиони имигранти, когато те пристигат в Америка с кораб в края на XIX и началото на XX век.[24] Тя е световно признат символ на Съединените щати и тяхната демокрация.[25]

Много места и забележителности от Ню Йорк са предварително известни на около 55-те милиона посетители, пристигащи годишно.[26] Няколко източника класират метрополиса като най-фотографирания град в света.[27][28][29] Площад Таймс Скуеър, наричан „Кръстопътят на света“,[30] е ярко осветеният център на района на Бродуейските театри,[31] едно от най-натоварените пешеходни кръстовища,[32][33] и център на развлекателната индустрия в света.[34] Имената на много от мостовете, небостъргачите[35] и парковете на Ню Йорк са световноизвестни. Финансовият район на града, около Уол Стрийт в Долен Манхатън, е водещият световен финансов център[36][37][38] и дом на Нюйоркската фондова борса, която е най-голямата борса в света по общата пазарна капитализация на представените на нея компании.[39] Пазарът на недвижими имоти в Манхатън, е сред най-скъпите.[40] Китайският квартал Чайнатаун в Манхатън има най-високата концентрация на китайци в Западното полукълбо,[41][42] заедно с още няколко китайски квартали в различни точки на метрополиса.[43][44] С денонощен режим на работа,[45] Нюйоркското метро е една от най-обширните метро системи, с 468 станции в експлоатация.[46][47][48][49] Многобройни колежи и университети са разположени в Ню Йорк,[50] включително Колумбийският, Нюйоркският, и Рокфелеровият университети, класирани сред първите 35 в света.[51]

Уикипедия


Admin Jun 2 · Tags: new york
Admin
България




Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа, в източната част на Балканския полуостров и заема 23% от неговата територия. Граничи на север с Румъния; на запад със Сърбия и Република Македония; на юг с Гърция и на югоизток с Турция. На изток, по протежение на бреговата ивица, страната се мие от водите на Черно море. Със своите почти 111 хил. km² площ и 7,153 милиона души, България се подрежда на 11-о и 16-о място съответно по площ и по население в Европейския съюз.[11][12]
Уикипедия

Admin Jun 2
Admin
Рим




Рим (италиански и латински: Roma, Ро̀ма, на готски ̼̰͂̿ [1], латинска транскрипция Ruma; на гръцки: Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио. Разположен е на реките Тибър и Аниене. Бил е столица на Римската империя, най-могъщата, голяма и най-дълго просъществувалата империя в класическата западна цивилизация. Ватиканът, анклав в Рим, е суверенна държава, седалище на Римската католическа църква и папата.

Рим е най-големият град в Италия и един от най-големите европейски градове с площ от 1287 кв. км. Предградията му достигат до Тиренско море. В границите на града населението е около 2,9 милиона жители; почти 3,8 милиона живеят в района на Рим.

С брутния си вътрешен продукт от 97 милиарда евро (през 2005 г.) Рим дава 6,7% от италианския БВП, който е най-големият от всички италиански градове.

Градът съществува от 2800 години, като е бил средище на Древен Рим, по-късно на Папската област, Италианското кралство и Италианската република (съвременна Италия). Рим е известен още като „la Città Eterna“ („Вечният град“), „l' Urbe“ (от латински Превъзходен град) или „Градът на Седемте хълма“.

Уикипедия

Admin Jun 2 · Tags: rome
Admin
Париж





Париж (на френски: Paris Paris; IPA: [pa.ˈʁi]) е столицата и най-големият град на Франция. Разположен е в меандър на река Сена, която го разделя на 2 части – десен бряг (Rive droite) на север и по-малкия ляв бряг (Rive gauche) на юг. Реката е известна с многобройните си кейове, които в голямата си част са озеленени и предназначени за разходка, с букинистите – продавачи на книги на открито, и с историческите мостове, свързващи северната и южната част. Париж също така е прочут с големите си булеварди, засадени с кестени, най-прочутият от които е Шанз-Елизе, както и с редица архитектурни забележителности.

Градът има население от малко над два милиона жители (преброяване през 2014 г. – 2 220 445 жители). Много по-голямата парижка агломерация, с диаметър близо 120 km, има малко над дванадесет милиона жители (преброяване през 2013 г. – 12 405 426 жители [2]) и е втората по население в ЕС след Лондон. Положението му на важен търговски и културен център, както и силното развитие на науката, образованието, развлекателната индустрия, медиите, модата и изкуствата, затвърждават статута му на един от най-важните и значими градове в световен мащаб[1].

Още от Х век Париж е един от главните градове на Франция: намира се в сърцето на богат земеделски район, с кралски замъци, абатства и катедрала; през XII век с откриването на Сорбоната градът става едно от първите университетски средища, както и център на изкуствата. Постепенно кралската власт се установява трайно в града − неговата политическа и икономическа мощ не спира да расте. В началото на XIV век Париж вече е един от най-важните центрове на западния свят. През XVII век градът е столица на най-мощната европейска държава, през XVIII век е културен център на Европа, а през XIX век става център на изкуството.

Днес Париж и регионът, със своите 533,6 милиарда евро брутен вътрешен продукт (БВП) за 2007 г., произвеждат повече от една четвърт от БВП на Франция[2]. Според оценки от 2005 г., БВП на Париж е най-големият БВП на европейски град[3] и пети в света[4]. В Парижката агломерация се намират 38 от 500-те най-големи компании на света[5], които са съсредоточени в няколко бизнес квартала, най-голям от които е Дефанс. Париж е седалище на няколко международни организации, като ЮНЕСКО, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Международната търговска палата с Международния арбитражен съд, както и неформалния Парижки клуб.

В града се намират множество паметници на културата, което отразява водещото му значение в световната история, що се отнася до сферата на културата, икономиката и науката. Годишно градът се посещава от 45 милиона туристи (от които 60% чуждестранни)[6] и символите му са едни от най-лесно разпознаваемите в световната култура.

Уикипедия

Admin Jun 2 · Tags: paris
Admin
Сидни



Сидни (на английски: Sydney) е най-големият и най-стар град в Австралия (основан през 1778 г.), столица на щата Нов Южен Уелс. Разположен е на брега на Тасманово море, в югоизточната част на страната.

Населението на Сидни, заедно с предградията му, е около 4,76 милиона души (2010), а населението в централната градска част е около 146 297 души. Сидни е най-големият финансов, транспортен, търговски и културен център в Австралия, съперничещ само с малко по-малкия Мелбърн.

Градът е основан като наказателна колония през 1788 година от капитан Артър Филип и става първото британско селище в Австралия.[2] Днес Сидни е значима глобална и вътрешна туристическа дестинация и често е обявяван за един от най-красивите градове в света, почитан заради пристанището си, красивото крайбрежие, топъл климат и градски живот. XXVII летни олимпийски игри през 2000 г. значително допринасят за популяризирането на града. Градът също така е признат и за дом на две от световните архитектурни ценности – Операта в Сидни и моста Харбър Бридж. Според статистиката, през 2004 г. градът е бил посетен от 7,8 милиона австралийски туристи и 2,5 милиона посетители от чужбина.

Уикипедия

Admin Jun 2 · Tags: sydney
Admin
Adelaide




Аделаида[1] или Аделейд[2] (на английски: Adelaide, произнася се по-близко до Адълейд) е град в Южна Австралия.

Разположен е на брега на Индийския океан в залива Сейнт Винсънт. Той е петият по население град в Австралия. Основан e през 1836 г. Наречен е на британската кралица Аделаида Саксен-Мейнинген.

Аделаида е железопътен възел, има аерогара на 5,6 км от града и пристанище Порт Аделаида на 11 км от града. Развити са корабостроителната, автомобилната, самолетната, химическата, военната промишленост.

Има университет от 1874 г., консерватория, обсерватория, аграрен институт от 1924 г. и много музеи. Наброява 1 138 800 жители към 2006 г.

Аделаида

Admin Jun 2 · Tags: аделаида
Admin
Сан Франциско


Сан Франциско (на английски: San Francisco, в превод от испански „Свети Франциск“) е град и окръжен център на едноименния окръг в щата Калифорния, САЩ. Градът е разположен на Западното крайбрежие на САЩ с излаз на Тихия океан на запад и граничещ със Санфранциския залив на север и изток и с окръг Сан Матео на юг. Окръг и град Сан Франциско съвпадат. Сан Франциско е както единствен град в окръга така и негов окръжен център. Сан Франциско също е и подрайон в по-големия метрополис – Района на Санфранциския залив.

Сан Франциско е и един от първите 14 глобални града според Група и мрежа за изследване на глобализацията и глобалните градове.

Уикипедиа



Admin Jun 2 · Tags: san francisco
Plamen G. Pankow
Seattle


Сиатъл (на английски: Seattle) е най-големият град на американския щат Вашингтон, разположен в най-северозападната част на страната (ако се изключи Аляска). Населението на града е 684 451 души (предвиждане 2015), но заедно с предградията жителите му наброяват 3,7 млн.

Той е разположен между залива />uget Sound">Пюджит

и езерото Вашингтон, на 180 km южно от канадската граница. Климатът му е океански, влажен – около 150 от дните в годината са дъждовни.[1],[2], температурите са умерени, без големи средногодишни амплитуди.

Градът е основан през 1853 г., а е инкорпориран през 1869 г. Наречен е на името на вожда на местните племена сукуамиш и ду-уамиш, Сеатл или Сийтл, или Сий-аΘл, който се счита за един от основателите му.

Сиатъл е голямо пристанище, град с развита индустрия. Той е един най-големите в САЩ центрове в областта на биотехнологиите. В него се намират централите на корпорацията Starbucks електронната търговска компания Amazon, а също така голяма част от заводите на Boeing. Един от поводите за гордост на сиатълци е техният принос в развитието на високите технологии – в предградието Редмънд се намира седалището на софтуерния гигант Microsoft.

Сиатъл има няколко висши учебни заведения, като най-реномираното от тях е Вашингтонският университет. Той се нарежда на едно от челните места в класацията на университетите в света. Символът на града е Спейс Нидъл.

Уикипедия


Plamen G. Pankow
Ottawa

Отава (на английски Ottawa) е столицата на Канада и четвъртият по големина град в страната. Намира се в източната част на провинция Онтарио, на едноименната река. Населението на самия град е 808 391, а цялата столична община има 1 146 790 жители (2004 г.).

Градът е основан през 1826 година с името Байтаун (Bytown), а през 1855 година приема името Отава. Той се превръща в технологичен и политически център на Канада. Първоначалните граници на града са разширяват постепенно чрез включването на нови райони. През 2001 година територията на града нараства значително чрез обединяването на нови градове. Името „Отава” произлиза от думата “adawe” и означава „търгуване”. Първоначално в града се заселват ирландци и французи и Отава става мултинационален град с разнообразно население.

Населението на града през 2011 година е 883, 391 жители, а населението в околността на Отава наброява 1,236,324 души. Мърсър (консултантска фирма) поставя града на второ място по качество на живот в Америка и на 14-то място в света. Също така Отава е класирана като вторият най-чист град в Канада и на 3-то място в света.

През 2012 година Отава беше класирана за трета поредна година като най-добрия град за живеене от Мънисенс (списание).


Уикипедия

Plamen G. Pankow Jun 2 · Tags: ottawa
Pages: 1 2 3 4 »