plamen's blog


Българи в чужбина. Радостина в Ню Йорк: Градът наистина предлага всичко по всяко време, но то си има цена

26.06.2015  от Александра Цанкова 0



Вече познавате Тина от страхотното интервю, в което ни разказа за страстта си към пътешествията и фотографията. Днес отново ви срещаме с нея, защото животът ѝ е неизчерпаем източник на вдъхновение и интересни ситуации. За последните 20 години, които е прекарала зад граница, ще ви разкаже лично тя – ето сега!

Живея в САЩ от 1996 година. В периода 1996 – 2000 г. бях в Джаксънвил, Флорида, учих в Jacksonville University. От 2000-а до 2003-а  се преместих в Сан Франциско, работих в Smith Barney. 2003 – 2005 г.: магистратура във Fuqua School of Business (бях първата българка!), 2005-а – до сега в Ню Йорк – работих в Ernst & Young, Deloitte и Burberry (последните две години), 2008 – 2009 г. работих в Лондон за Deloitte.

Защо САЩ?

Спечелих пълна стипендия да уча икономика, но така комбинирах кредитите, че успях да завърша и втора магистратура – международен бизнес. Изкарах и втора специализация – испански език. Бях приета и на 40 други места, в някои много по-добри университети, които предпочитах, но трябваше да се възползвам от пълната стипендия.

С какво се занимаваш там?

Прекарах 8 години като бизнес консултант на клиенти в сферата на модата и козметиката, а последните две години работих във финансовия отдел на Burberry Americas, където правих бюджети за всичките магазини на дребно.

Как се чувстваш – българка в чужбина или гражданин на света?

Гражданин навсякъде и в същото време никъде. Много малко са държавите, където съм пътувала и ми е било трудно да се „оправя” или да намеря общи теми на разговор с хората там. Местила съм се повече от 10 пъти между градове, брегове и държави, така че ми е лесно да пусна корени, където и да било. В Америка по принцип всички са приходящи отнякъде – поне в големите градове, където съм живяла, така че не можеш да се чувстваш чужд. Но когато живях в Лондон, макар че той също е космополитен град, усетих малко по-голяма разлика и трудност да се установя като новопристигнала. Мисля, че по принцип в Европа човек винаги бива квалифициран от там, от където е дошъл, докато в Америка можеш да кажеш, че си американец много бързо.

d0bdd18e-d0b9d0bed180d0ba-70

За себе си казвам, че съм българка от Ню Йорк. Единствено в България ме е яд, когато ми взимат двойно за това или онова, защото по някакъв начин се усеща, че не живея в страната си.

Какви са разликите? Какво ти направи първоначално най-голямо впечатление?

Първоначално беше голям културен шок, защото отидох от София в “голям-малък” град във Флорида, където всичко беше абсолютно различно – нравът на хората, културата и дори времето. В Джаксънвил чужденците бяха главно от Карибските острови и Латинска Америка, европейците бяхме много малко – слава Богу, че идваха от време на време студенти от Франция и Германия. Освен футболния отбор от 10 сърбина, 4 рускини и аз, имаше един заблуден англичанин и един германец.

По това време в България имаше 300% инфлация и докато кацах в Орландо след коледната ваканция, по BBC даваха репортаж от София на хора, разбиващи партийния дом. Беше ми трудно да съм на дистанция в такива моменти. Още повече, че момичетата около мен по-скоро се вълнуваха какъв чифт бикини да си купят от каталога на Victoria’s Secret. Дрехите и обувките ми бяха почти екзотични в сравнение с тези, които носеха другите, а това, че не можеш да ходиш пеша по улиците (защото има само магистрали и ти трябва кола), ми беше непонятно. Доста време ми беше трудно да се приспособя и към консервативната и религиозна култура в района, но в края на краищата успях. Приятелството и съжителството с хора от съвсем други култури (често противоположни) ме направи много по-зрял човек. Наваксах с неща, които не успях да правя в България – балет и модерни танци. Ученето беше много лесно за мен и гледах да изкарвам пари в свободното време – работих в стола, където бях единствената бяла (и грамотна), пишех домашните на арабски студенти, които ги мързеше, преподавах уроци по математика на гимназисти, работех в библиотеката и в най-различни студентски каузи.

Когато завърших, исках да отида в “голям” град и си купих билет за Сан Франциско. Някак си за 3 дни получих 3 оферти (с много ниска заплата, но за мен беше уникално дори да имам работа). Веднага се влюбих в Сан Франциско и изкарах 3 страхотни години там, където видях Америка по съвсем различен начин – с богата култура, отворени разбирания, природа и интересни хора.

NY-Street-Cabs-1920x1200-Wallpaper

11 септември се случи, докато работех в Smith Barney и след това перспективите за чужденци станаха доста сложни. Брокерската фирма, в която бях назначена, управляваше пенсионните фондове на милионери от петролния бизнес. Бях на 22, а трябваше да съветвам хора на 60 как да влагат парите си.

Знаех, че не искам да оставам на тази позиция и в същото време мечтаех да уча в сериозен университет. Кандидатствах бизнес администрация и ме приеха в Duke и Yale. Избрах Duke, защото имаше повече международни възможности за обмен и пътуване. Посетих Куба, където първият чужденец с регистрирана фирма беше канадец, завършил моето училище. Офисът му се подслушваше, така че истинските разговори проведохме в един бар за пури. В Москва се срещнахме с дясната ръка на Ходорковски (който тогава още беше в затвора), анализирахме рекламната кампания на Салваторе Ферагамо във Флоренция. Посетихме невероятния им офис в стар дворец от XIV век.

Последните 10 години минаха като в мъгла. Темпото на работа в Ню Йорк, особено във финансовата сфера, е доста натоварено, дори нечовешко на моменти. Крайните срокове и проекти никога не свършват, човек живее, за да работи и вечно преследва следващия бонус и следващото повишение. Градът наистина предлага всичко – навсякъде и по всяко време. Но всичко си има и цена. Много често се сещах за Алеко Константинов и неговата „До Чикаго и назад”, защото на практика бях един чарк в машината.

Преди месец напуснах работа и реших да се отдам на известен период на спокойствие. И да се посветя на това, което обичам – пътешествията, изкуството и фотографията. В момента съм във Флоренция, където уча история на изкуството и фотография. Правя интервюта със занаятчии. До края на лятото програмата е главно сватбата на сестра ми, изложбите на мои снимки в София и срещите с приятели в Европа, Африка, а защо не и Австралия.

6ae6c5e7537416c571595c9830bc52df

Как минаваше досега един твой ден в Ню Йорк?

Ставам в 7 ч., мисля за всичко, което трябва да свърша на работа този ден, проверявам набързо e-mail-а си, тичам в метрото, където попадам на други намусени и полуспящи хора, притърчавам през Grand Central и нарочно гледам нагоре, защото много обичам тавана, който е единственото по-артистично нещо, което виждам на път за работа. В 9 ч. включвам компютъра и се започват срещи, анализи, критики, спорове за цифри, грешки, стрес. За 5 минути бърборя с лелката от Колумбия, после пак бягам на среща. Към 2 на обяд търчa до долу, за да си вземa сандвич, който натъпквам в устата си, докато продължавам да пиша на компютъра. Следват още срещи, файлове, презентации, докато по някое време осъзнавам, че е 6 следобед. Зависи от месеца, понякога стоя на работа и до 7, друг път през зимата до 8, 9, 11 или 1 сутринта. Ако успея да изляза преди 7 следобед, бягам в Equinox, където се надявам да хвана час по аеробика или йога. Към 9 вечерта вече умирам от глад. Или грабвам нещо по пътя, или се натъпквам отново в метрото за 30 минути и си поръчвам храна за вкъщи, защото знам, че докато се прибера, яденето ще е пристигнало. През седмицата гледам да се виждам с хора тук-там – рожден ден, бар или купон, но с годините става все по-трудно да намираш енергия за такива неща след работния ден.

Събота и неделя се чувам с бабите, докато пия кафе вкъщи. После пак попадам между фитнеса и социалните срещи, за да не се чувствам като отшелник. А в понеделник всичко се повтаря.

Какво те кара да останеш?

Може би това, че знам как да живея там, често мисля къде другаде мога да отида, но вече преместванията не са толкова лесни. Ако си помисля колко пъти съм си опаковала и разопаковала нещата, ми става лошо. А другото е, че просто не знаех къде да отида. В Лондон заплатата ми беше много ниска в сравнение с Ню Йорк и едва връзвах двата края, работейки същите часове. Затова се върнах. Тази година наистина стигнах до момент, в които не виждах смисъла да живея, контролирана от работата и просто напуснах. Сега ще съм на път, докато ми свършат спестяванията. После ще видим.

new_york__brooklyn_bridge__by_inbrainstorm

А какво би те накарало да се върнеш в България?

В България бих се върнала, ако намеря смислена работа. Бих се върнала и ако имах семейство или някой, с когото да мога да поддържам начина на живот, който ми харесва. Не съм живяла от 20 години вкъщи и нямам нито контакти, нито среда. Иначе в най-идеалния случай бих живяла половин година в Калифорния и другата половина – в Италия.

Тина след 10 години:

Едно време правех планове за 3, 5 и 10 години и животът така ме завъртя, че дори не помня какво бях измислила. Научих се, че не е хубаво човек да прави планове, защото понякога в целта си да постигне нещо, не вижда възможностите, които му се появяват неочаквано. Дано след 10 години да имам семейство и да работя нещо, което да ме вдъхновява, а не да изпива всичките ми сили. Дано да съм на място, където е лесно да се виждам с роднините си и да имам добри приятели. Пък да видим. Важното е да сме живи и здрави.

Текстът е част от серията разкази на TrueStory.bg, която представя историите на българи, живеещи в чужбина. Ако искате да споделите мнение по темата, преживяване или своите впечатления от живота си извън България, можете да ни пишете на info@truestory.bg.

Заповядайте в страницата на TrueStory.bg във Facebook, за да научавате още интересни истории за света около нас и за нас в него!







Seattle


Сиатъл (на английски: Seattle) е най-големият град на американския щат Вашингтон, разположен в най-северозападната част на страната (ако се изключи Аляска). Населението на града е 684 451 души (предвиждане 2015), но заедно с предградията жителите му наброяват 3,7 млн.

Той е разположен между залива />uget Sound">Пюджит

и езерото Вашингтон, на 180 km южно от канадската граница. Климатът му е океански, влажен – около 150 от дните в годината са дъждовни.[1],[2], температурите са умерени, без големи средногодишни амплитуди.

Градът е основан през 1853 г., а е инкорпориран през 1869 г. Наречен е на името на вожда на местните племена сукуамиш и ду-уамиш, Сеатл или Сийтл, или Сий-аΘл, който се счита за един от основателите му.

Сиатъл е голямо пристанище, град с развита индустрия. Той е един най-големите в САЩ центрове в областта на биотехнологиите. В него се намират централите на корпорацията Starbucks електронната търговска компания Amazon, а също така голяма част от заводите на Boeing. Един от поводите за гордост на сиатълци е техният принос в развитието на високите технологии – в предградието Редмънд се намира седалището на софтуерния гигант Microsoft.

Сиатъл има няколко висши учебни заведения, като най-реномираното от тях е Вашингтонският университет. Той се нарежда на едно от челните места в класацията на университетите в света. Символът на града е Спейс Нидъл.

Уикипедия


Ottawa

Отава (на английски Ottawa) е столицата на Канада и четвъртият по големина град в страната. Намира се в източната част на провинция Онтарио, на едноименната река. Населението на самия град е 808 391, а цялата столична община има 1 146 790 жители (2004 г.).

Градът е основан през 1826 година с името Байтаун (Bytown), а през 1855 година приема името Отава. Той се превръща в технологичен и политически център на Канада. Първоначалните граници на града са разширяват постепенно чрез включването на нови райони. През 2001 година територията на града нараства значително чрез обединяването на нови градове. Името „Отава” произлиза от думата “adawe” и означава „търгуване”. Първоначално в града се заселват ирландци и французи и Отава става мултинационален град с разнообразно население.

Населението на града през 2011 година е 883, 391 жители, а населението в околността на Отава наброява 1,236,324 души. Мърсър (консултантска фирма) поставя града на второ място по качество на живот в Америка и на 14-то място в света. Също така Отава е класирана като вторият най-чист град в Канада и на 3-то място в света.

През 2012 година Отава беше класирана за трета поредна година като най-добрия град за живеене от Мънисенс (списание).


Уикипедия

Бракът е чудесно нещо. Но ако сте имигрант, който е извън статут и обмисля да се ожени за американската гражданка или гражданин на мечтите си, положението ви може съвсем малко да се е усложнило под управлението на Тръмп.kearns
ДЕЛАТА ПО БРАК: Без значение колко се обичате, колко сте готови да да заживеете заедно с намерението да градите съвместен живот, когато сте сключили брак, признат под съответната юрисдикция, съветът е винаги старателно да документирате своя имиграционен случай. Мнозина не са съгласни. Много от тях – ваши „приятели" или така наречените „помощници" в имигрантските общности, често съветват просто да се прави „достатъчно", защото, в края на краищата, не е толкова трудно, нали? Винаги „знаят случай, когато някой просто се появил с шофьорската си книжка и свидетелството за брак, и е получил зелената карта". Защо да плащате на адвокат? Разбира се. Точно така е станало.
Всеки случай е различен; важното е да се забележат проблемите. Проблеми винаги има. Как да ги разпознаете? Имате само един случай. Потърсете някой, който е имал много такива случаи, за да разпознае проблемите.
Точно заради тези евентуални проблеми е препоръчително внимателно документиране на случая, без значение колко чудесен е бракът ви. Как да стане това? Освен всички форми, изцяло и вярно попълнени, включително клетвената декларация за издръжка, има основно два други вида документи: Първо, оригиналните заверени документи, със заверени преводи, ако са на чужд език, удостоверяващи всички факти, изложени в апликацията. Това включва всички бракове, разводи, раждания. Щом сте родени, необходим ви е акт за раждане. Само шофьорска книжка няма да е достатъчна. На второ място са останалите „доказателства" за брака. Това са всякакви видове документи и снимки, и клетвени декларации, доказващи, че страните са женени и живеят заедно. Не може да сте ергени в страницата си на фейсбук. Не забравяйте да обновите своя профил. И така нататък.
Нека поговорим за Петицията за роднина-чужденец (формата I-130), основната от няколкото форми, необходими в пакета за делото по брак. Визовата молба I-130, или „Петицията за роднина-чужденец", е една от най-често обработваните от Службата за гражданство и имиграция в САЩ (USCIS) форми. Използвайки тази форма, американският гражданин или постоянно пребиваващ може да подаде за документиране на семейна връзка с негражданин и да посочи намерението си да помогне на този човек да имигрира в Съединените щати или да остане тук легално. В повечето (но не всички) случаи, одобрението на молбата I-130 от имиграционните служби (USCIS) е предпоставка за имигранта да подаде молбата за зелена карта (законно постоянно пребиваване), било в страната - с формата I-485, или за обработка в съответния консулски отдел чрез Националния визов център (NVC) .
НОВАТА ПЕТИЦИЯ ЗА РОДНИНА-ЧУЖДЕНЕЦ I-130 СЕГА Е 12 СТРАНИЦИ: Имиграционните служби (USCIS) наскоро обновиха много от формите си и сега искат много повече информация върху тези форми. През декември USCIS вдигна и всичките си такси за подаване на документите. Отгоре на това петицията I-130, която използвате за семейни връзки, от две страници отиде на 12. И ако вие, граждани на САЩ, подавате за вашия съпруг или съпруга, сега има допълнителен формуляр за подаване и подготовка, I-130А - Петиция за съпруг-чужденец, който се състои от още шест страници. Започвайки от 28 април 2017, имиграционните служби ще приемат само това значително разширено от 27 февруари 2017 издание на I-130, и ще изисква новата I-130А във всички случаи по брак.
Какво е новото в I-130 и I-130А? Какво съдържа новата форма? Новата I-130 пита за адреса и работната история на вносителя за последните пет години; информация за родителите; за настоящите и бивши съпрузи; както и удостоверяваща самоличността информация като етническа принадлежност, раса, височина, тегло, цвят на очите и цвета на косата. I-130А събира основна информация по досието на облагодетелстваното лице – съпруг/а, за когото е подадена молбата, като адрес и история на заетостта за последните пет години, последния физически адрес извън Съединените щати, както и информация за неговите или нейните родители. В допълнение, формата завършва с нови декларации и заверки, които се дават под клетва не само от вносителя, но и от всеки преводач или подготвил петицията.
Новата I-130 сега иска много от същата информация, която беше във формата за биографична информация G-325А, (доста обширна и подробна), както и информация за всеки подготвител или преводач, който сте ползвали, заедно с подписаната им клетвена декларация. Всичките тези информационни данни се събират от федералното правителство и влизат в правителствените бази данни. Цялата тази информация е подписана и истинността й е заверена под клетва, подлежаща на наказание и преследване по силата на федералния закон за лъжесвидетелстване.
Това е Америка. Не забравяйте как стигнаха до Ал Капоне. Ако не могат да ви хванат за действително престъпление, ще ви хванат за укриване на данъци или лъжесвидетелстване. Лъжесвидетелстването в имиграционен формуляр е имиграционна измама, доживотна забрана за всякакъв вид виза или имиграционна полза, а това е престъпление, което може да бъде, макар и рядко да се е случвало, санкционирано от закона. Е, тези времена могат да се променят.
Защо петицията за случаите по брак (без да броим I-485), сега е 18 страници, когато преди това беше две страници? Това е очевидно упражнение по събиране на данни, а цялата тази допълнителната информация ще бъде предоставена с клетвена атестация под наказателна отговорност. Заедно с последните изявления на Главния прокурор Джеф Сешънс да разследва и преследва съдебно измамите по случаите с брак като углавни престъпления с наказателни дела, ние виждаме каква е целта. Целта е - по думите на Сешънс, „прилагането на закона."
ВЪЗРАЖЕНИЯ СРЕЩУ НОВАТА ФОРМА: С новите преправени и разширени имиграционни форми, най-вече I-130 / 130А, се присъединяваме към възраженията на имиграционните специалисти и адвокати в цялата страна срещу събирането на лични данни от страна на имиграционните служби, които не изглеждат необходими за вземане на решенията по този вид случаи.
Всъщност, освен ако облагодетелстваното лице не е в съдебна процедура по отстраняване, е налице презумпция за валидност на брака - така че всичко, от което би трябвало да се нуждаете, е шофьорската ви книжка, брачното свидетелство и устната ви клетвена декларация, че сте сключили брак в церемония, законна под съответната юрисдикция на мястото, където е сключен бракът, че по време на сключване на брака сте възнамерявали да живеете заедно и да градите съвместен живот, и че тогава, както и сега, живеете заедно. Всичко друго, направено под знака на разкриването на измами, всъщност нарушава основните законови изисквания.
Възразяваме срещу изискванията за данни и информация, която не е пряко свързана с определяне на допустимостта за търсената имиграционна полза. Възразяваме и срещу продължителните и повтарящи се удостоверения и потвърждения, които може да не са от значение и да се изискват за даден случай, но могат да служат единствено за идентификация и да представляват риск за тези, които помагат при подготовката на имиграционните молби.
С предлагане на ревизирания формуляр I-130 и новия формуляр I-130А, изглежда USCIS планира да премахне използването на формуляра за биографичен информация ,G-325А. Добавянето на едната страница на формата G-325А беше изискване за пакета от форми, подаван заедно с петицията за роднина-чужденец, основана на брачна връзка. Дори и тази форма G-325A предупреждава, че "сериозни наказания са предвидени от закона за съзнателно и умишлено фалшифициране или укриване на съществен факт." Подобен език има във всички тези форми и техните инструкции.
ЩЕ СТАНЕ ОЩЕ ПО-СКЪПО: Драматично се повишиха таксите на имиграционните служби (USCIS). Предложените промени сега означават, че двете страници на I-130 се разширяват до дванайсет. Увеличаването на дължината и сложността на формата добавя значително време за подготовка, което може да доведе само до увеличаване на разходите и таксите за кандидатите, както е и гаранция за повишен контрол върху точността и последователността на изложените във тези формуляри факти, особено в случаите с брак. Успех, ако решите да се справяте сами без опитно око по дадения случай.

 

 

 W. Kearns


Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns

Тази статия ще ви предложи средствата да се захванете с нещо, което смущава повечето хора и за което никой не желае да говори, но което е изключително важна задача с морална отговорност към цялото семейство: планиране на наследството.

Днес медицинската наука е увеличила продължителността на човешкия живот така, че човек може да очаква да прекара дълго време преди смъртта си в състояние на физическа или умствена неспособност. Рядко някой просто „пада и умира“ без продължителна болест или период на неспособност, които постепенно намаляват голяма част от евентуалното наследство. Всеки един от нас би могъл да се намери един ден в такова положение, затова задължението ни не е само към самите нас, не само към съпрузите или поколението след нас, но и към възрастните около нас, които обичаме и на които можем да помогнем да се ангажират в този процес на предварително планиране. Фокусът на професионалистите, занимаващи се с планиране на имуществото и наследството - адвокати, счетоводители, застрахователи и т.н., е насочен към подсигуряването на грижите за вас и лечението ви, когато сте все още технически живи, но физически или умствено неспособни.

С големия напредък на модерната медицина за непременното продължаване на живота - понякога против цената или желанието на така наречения „пациент“, и с наличието на затстраховка вече за всички, тази тема все повече се налага като дискусионна и противоречива: дали има момент, когато науката трябва да спре да върши всичко възможно да поддържа автоматично, без мисъл и разсъждение, съществуването на тялото в болничното легло само защото това е възможно, когато у човека не е останала реална надежда за качествен или пълен със смисъл и достойнство живот?

„(На този свят) нищо не е сигурно освен смъртта и данъците“ – Бенджамин Франклин. Всички ще се изправим пред неизбежното. Дължим на зависещите от нас финансово и морално да направим прехода по-поносим за тях. Докато сме способни, трябва да се заемем с планирането и подреждането на аферите си така, че най-близките ни – жената, децата, верният приятел, адвокатът – да знаят паролата към сметките ни, списъка на другите ни авоари, как да се свържат с останалите ни роднини и приятели. Човек трябва да помисли за подсигуряването на съкрушената вдовица и зависимите деца чрез някаква застраховка, както и за конкретни разпореждания за разпределението на собствеността така, че данъците да са сведени до минимум.

Основните документи, които всеки би трябвало да има: завещание, учредено приживе попечителство, пълномощно за адвоката, застраховка живот, както и здравна застраховка, така че семейството ви да не банкрутира, докато поддържа живота ви, ако нещо ви се случи. За последното също има вид застраховка, която може да си направите предварително, за да може в случk

levskiБившият играч на "Локо" Пловдив и настоящ на "Левски" Чикаго (над 30 г.) - Танко Дяков вкара хеттрик на "Ботев" Чикаго (над 40 г.) в приятелска среща. "Сините" победиха с 4:1 "канарчетата", в мач от предсезонната подготовка на двата отбора. На вратата на "Ботев" пази бившият юношески национал Христо Христов, благодарение на когото "жълто-черните" се разминаха с по-голяма загуба. Ветераните от "Ботев" поведоха с гол от дузпа, изпълнена прецизно от Васил Чирпанлиев. Четвъртото попадение за "Левски" отбеляза Стефан Златев. Късметът също беше на страната на "Левски", защото "Ботев" удари три греди на Динко Михайлов, Васил Чирпанлиев и Ивайло Петков.
"За първи път играхме на голям терен този сезон. Миналата година завършихме наравно с "Ботев". Сега Танко Дяков направи голямата разлика в мача. "Ботев" са много добър отбор и винаги се борят за титлата в тяхната група. Резултатът е без значение в контролите, важно е да избистрим състава, защото сме вдигнали високо летвата. Тази година в нашата група има два нови много силни отбора и ще ни бъде трудно да задържим нивото", коментира капитанът на "Левски" Чикаго - Александър Карабелски.
"Добра проверка, изпробвахме нови футболисти. Като всяка година имаме амбиции за първо място в нашата група. Момчетата са амбицирани, дано нямаме контузии. Мачът премина в духа на честната игра, без груби влизания. Получи се добър и приятен за гледане футбол. Имахме своите шансове, но нямахме късмет. В завършващата фаза ударихме три греди", каза новият треньор на "Ботев" Чикаго - Наско Иванов. Той замени на поста дългогодишния наставник и създател на отбора Димитър Атанасов. Наско Иванов е бивш професинален футболист и съдия от "А" група.
Тази неделя, от 9:30 ч. сутринта, на адрес: 900 S Elmhurst Rd Wheeling, IL 60090, "Левски" (над 30 г.) играе контрола с "Бодрост" (Отворена група).

 

Николай Василев
кореспондент на в. "България"

leviatan1Един от емблематичните кораби, с които и нашенците са достигали до Новия свят е корабът „Левиатан". Той е кръстен на библейското чудовище със същото име. Това е библейски демон и морски звяр с формата на змей, понякога отъждествяван със Сатаната! Въобще, провокациите при кръщаването на параходите в онези години нито са новост, нито пък са изключения. Сякаш конструкторите искат нарочно да провокират самия Бог, когато изграждат тези огромни превозни средства, които и за времето си, а и днес, изглеждат наистина огромни, внушителни, лъскави, модерни, луксозни и преди всичко престижни!
Изграден около 1914 г., „Левиатан" се използва и по време на Първата световна война като военен кораб за превоз на подразделения и войсково имущество.
В периода от 1933 до 1937 г. той не е използван, а през 1938 г. е продаден и нарязването му за скрап започва на 6 юни. Параходът е от клас „императорски океански лайнер" и тежи 54,282 бруто-тона. Развива скорост от 26 възела. В състояние е да превозва до 14 хиляди войници, по време.
„Левиатан" е построен първоначално като „Фатерланд" и е океански лайнер, който активно кръстосва Северния Атлантик, в периода от 1914 г. до 1934 г. Той е построен като кораб-сестра на други два такива, които са били изградени, за да превозват немски пътници през Атлантика. Едва през Първата световна война е прекръстен на „Левиатан", когато и се превръща във военен кораб.
На 29 октомври 1919 г. „Левиатан" е изведен от военна експлоатация и отново става граждански американски лайнер.
Диригент на оркестъра на „Левиатан" е бил Нелсън Мапълс, чийто грамофонни плочи излизат през 1923 и 1924 г. за „Виктор Records" от група, която по-късно ще се превърне във вдъхновител на Фокстрот-оркестрите.
Последното пътуване на „Левиатан" е на 26 януари 1938, което е 301-вото и последно пътуване, под командването на капитан Джон Бинкс.
През 30-те години на миналия век особено популярен е и параходът „Лафайет" на френските линии. Той пътува между пристанищата Ню Йорк и Хавър. Той тежи 25 500 тона, има 600 фита дължина, 84 фита ширина и развива 18 възела на час. „Лафайет" има удобни и модерни каюти и поема 334 туристи и 142-ма пасажери от трета класа, където най-често пътуват нашенците, когато заминават за Америка.
„...Вътрешната уредба на парахода е най-модерна и луксозна. Особено удобни са туристическата и трета класа...", пише българският емигрантски вестник „Народен глас", който рекламира новия параход на своите страници.leviatan2
На 25 март 1930 година, същият вестник публикува няколко статии за новия тогава параход „Европа". Той е германски презокеански лайнер, който също превозва и българи, които са се отправили към Новия свят, за да търсят препитание и по-добър живот.
От Шербург до Ню Йорк „Европа" се е придвижила само за 4 дена, 17 часа и 6 минути! Това е с 18 минути по-бързо от емблематичния немски параход „Бремен", на същата компания. В онези години надпреварата за най-бърз кораб е особено ожесточена, защото всеки иска да изпревари другия, да е по-бърз, по-луксозен, по-модерен, по-удобен...! Всеки иска да е най-...!
„Европа" е построена от германското параходно дружество „Норд Джърмън Лойд", което е построило и парахода „Бремен", по същия образец, както и парахода „Европа". Капитан на новия параход е Николаус Йонсен, дългогодишен комендант на параходи от дружеството. Корабът има 28 спасителни лодки, които побират общо 4100 човека. „Европа" има две бронзови турбини, всяка от които тежи по 14 тона е и излята като цял детайл, без прибавени елементи.
„...По време на пътуванията пасажерите се радват на всички модерни удобства. Храната е изобилна, разнообразна и вкусна. Има гимнастически салони, а също и басейн за къпане. Параходът „Европа" е снабден и със специални приспособления, които го правят почти напълно безопасен при преминаване през океана...". Това съобщава отново емигрантският вестник „Народен глас" в броя си от 25 март 1930 година.
Разбира се, всички тези удобства на параходите, почти винаги са напълно недостъпни за повечето българи, които пътуват с тези превозни средства, защото нашенците ги ползват, просто за да се придвижат от континента Европа до Америка. Те не са в състояние да заплатят за класата на пътуване, която би им позволила да ползват басейните, салоните и ресторантите. Повечето си носят сухари и почти не излизат от каютите си, докато не достигнат до крайната точка на пътуването си. Удобствата са наистина нещо впечатляващо за много от параходите, но нашенците са с твърде ограничени възможности и въпреки това, вестниците рекламират и модерните достижения, ако все пак някой реши, че може да се възползва от удобствата и лукса, макар и еднократно...!
„Левиатан", „Лафайет" и „Европа" са едни от най-популярните и ползвани и от българите параходи в пътя им към Новия свят, където повечето заминават, за да търсят по-добър живот за себе си, за семействата си и за близките си в „стария край", на Балканите!

 

Венцислав Жеков
кореспондент на вестник „България" в София

Репродукции: архив на автора.

15-nikolovТа, да си дойдем на думата – обещаното не е като даденото, затова пък, от немай къде, се чака до умопомрачение. С това благородно занимание следизборно ще се занимава електоратът от измамени камилчета, лапнишарани и свирчовци, почесвайки се там, дето не ги сърби. Защото партийните обещания, като наистина висококачествени запъртъци, вече се размирисват в програмата на „новото" правителство. Кьорфишеците за увеличени пенсии, работни заплати и всякакви социални глезотии под удобната мантра, че няма пари, се „редуцират" до степента на мижави подаяния. И ще набъбват пълзешком чак до края на мандата, през 2021 г., ако разбира се устиска и той. Тогава най-ниските пенсии ще станат 300 лв., най-ниските заплати – 650 лв., а средните заплати – 1500 лв. Бъдещето е сив махмурлук, настоящето – направо черно. Защото никой не може смислено да обясни след 30% увеличение на газа и хаоса в ценовия шок на всичко след него как ще диша средностатистическият българин. Впрочем, той не влиза в сметките. По ТВ канали тутакси напълзяха като хлебарки хлъзгави чичовци и лели. Кой специалист-икономист, кой контактьор с отвъдното, или просто платен клакьор на официалната олигархична мафия. За да ни убеждават, че тревогата е излишна и е плод на антипатриотични елементи. Че обикновените домакинства няма да почувстват увеличението иначе, освен в колосално завишените си сметки, празни стомаси и мечти някой високопоставен търтей да бъде напердашен. Че в Европа сметките са къде къде по-високи, ала хората плащали, без да мрънкат и след това си гледали кефа. Но при откровената гладория пак ще има пари за магистрали и саниране, за космически аеродруми и полтъргайсти. След вземането на подходящи опиати партийните специалисти планират икономиката ни да бъде с 2,5% завишен ръст, а от чуждестранни инвеститори не ще се разминем. Те и сега са тук, издигайки фабрики за шарнирни слонски хоботи, които ще пласираме безпроблемно в Африка и за ледени близалки, очаквани с нетърпение на Северния полюс. Е, няма пари за армията, в която незаетите длъжности са 25-30% а самата тя е абсолютно небоеспособна на фона на барутни подсещания току пред самата българска врата. Традиционно няма за здравеопазване, образование, наука и духовност: все излишни занимания, без които демокрацията ни и сега се чувства чудесно. Няма и за МВР – там свободните щатни бройки са 6 хиляди. А за да не се уронва човешкото достойнство на битовите престъпници, на убийците и грабителите на възрастните ни и безпомощни родители, идеята за полицай в селото също отпадна. Впрочем, за село у нас вече трудно може да се говори. От картата на страната в последно време са заличени поредните 157 населени места, защото в тях няма жива душа, трудно е да се каже в колко кретат под 50 нашенци. 73% от нацията е скупчена в София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, а тя самата наброява 7, 125 млн. човеци. През миналата година те са намалели с 52 хиляди. Емиграцията е отделно – пак тогава границите са напуснали към 35 хиляди българи, или, образно казано – по четирима на час. Имаме вече и здравна емиграция. Немалко родители на малки деца заминават по чужбина, за да ги изтръгнат от лапите на родната медицина и наистина да ги лекуват, вместо да гледат у нас безпомощно вдигнати рамене в бели престилки. Положението във всяка една област от живота ни е безнадеждно, но това никога не е притеснявало политиците и те продължават да плуват над гнойните проблеми като одрискани до ушите фекални лебеди. Поредното им, 44-то ято в НС с нищо няма да промени България. Тя обаче сама страшно се променя, „благодарение" на необратимата демографска катастрофа. Смъртността е по-голяма от раждаемостта, броят на пенсионерите надхвърля този на децата до 15 г., а непрестанно намаляващият брой на реално заетите в производството ще доведе до разгром на съществуващите социални фондове. Откъде правителството ще намери пари? Ама разбира се, от следващия външен заем, уж при много изгодни условия. За чуждите банки обаче, не за бай Иван и стрина Пена. Низходящата спирала на задлъжнялост на страната няма да спре, няма и как. Върви се към тотална разруха, масова мизерия и колониално съществуване. Към глад, защото и сега над 2 милиона души живеят с по 330 лв. месечно, което си е направо нищо, а всяко трето дете расте в риск от недохранване. На този фон да се говори за национални приоритети, историческа памет и патриотизъм е направо смешно. Да се вярва, че все някога на власт ще дойдат разумни управленци – глупаво. Наистина, в диаспората има успели и добронамерени сънародници, готови да се върнат и да помогнат в адекватното ръководене на страната. Нека не се заблуждават, че някога наистина ще бъдат допуснати от партиите-карциноми до реалната власт. Тук се тачат само верните, удобните подлизурки, готови да продадат и майка си за пари и високи кресла. Другото са кухи приказки от шипковия храст. България е жертва на вътрешна окупация от „свои", която, както се вижда, не ще има свършване.

Има ли изход от цялата тази галимация? Няма, щом народът не протестира масово, а чака висшестоящите да се събудят и да почнат да правят добрини. Наивно, подличко и много удобно – преклонена главичка сабя не сече. Защо в други държави със сходна история не е така, няма да коментирам. Все още сме на географската карта на света, но дали ще е вечно? Както е тръгнало, няма да е. И за това сме си виновни самите ние, а страхът, егоизмът и несговорчивостта са лоши съветници. Да си го признаем с ръка на сърцето, ама то само с казване не става...

 

Георги Н. Николов
за в. "България"

velikdenХристос возкресе из мертвих,

смертю смерт поправ
и сущим во гробах, живот даровав.
Възкресението на Иисус Христос е онзи исторически момент, който дава началото и основата на цялото християнство. Св. ап. Павел, разбирайки, че целия смисъл на християнството е неразривно свързан с Христовото възкресение пише..: "Ако Христос не е възкръснал, то суетна е вярата ви..."
Запазена традиция е още от далечното минало вярващите хора да се отправят към храмовете на вечерта на Възкресение Христово. Потоци от хора са изпълвали църквите в големите градове и дворовете на малките църкви по села и градчета. Всички са носели традиционните за празника козунаци и боядисани червени яйца за освещаване на Пасхалната трапеза. Днес обикновено се носят само червени яйца. Масата пред олтара всяка година се отрупва от голямо количество. След празничната литургия, взимайки си нафора и целувайки кръста, хората си взимат от вече благословените яйца. Едно от тези благословени яйца се пази цяла година. Заменя се на следващия Великден, като старото се пуска в реката.
Двата български православни храма в Чикаго и Дес Плейнс се напълниха до краен предел от желаещи да присъстват на тържествената църковна служба. Стотици запалени свещички потрепваха с пламъчетата в топлата априлска вечер. Както всяка година, и тази православните български християни, поведени от свещеника, обиколиха българския православен храм "Св. Иван Рилски - Чудотворец". Много от нашите сънародници разказват, че тази запазена традиция в православието и тук, зад океана, ги изпълва с вяра и преклонение.
"Обикаляме храма за десета поредна година. Не сме пропуснали, откакто дойдох в Чикаго. В това шествие на българите, изпълнили цялата улица, носещи запалените свещи в ръце и проточили се в огромен кръг около храма, има нещо притеглящо и много силно. Спомням си, че една година обикаляхме под дъжда. Беше много впечатляващо. Никой не се интересуваше от това дали ще се намокри. Всички се стремяха да запазят пламъчето на свещта..." - развълнувано ми разказаха Христина и Стефан от Палатайн.
След седем години в България в Чикаго отново се прибра Лъчо от Дупница. Видях го да носи запалената свещичка, наредил се в шествието. "Знаш ли, имам чувството, че животът ми почва отначало." - каза ми той. Гледайки как сияе лицето му, нямаше как да не му повярвам. Много наши сънародници правиха подобни опити, но след като преброяваха приятелите си в България и тези зад океана, оставаха изненадани, че тези тук бяха повече.
Христос Воскресе, приятели!

 

Добри Карабонев
кореспондент на в. "България"

vray1Когато седнем пред телевизорите си, или отидем на кино, за да гледаме поредния касов филм, обикновено ние правим това напълно несъзнателно, не за да разгадаваме как са направени ефектите, а само за да им се насладим. Ефектите, това са магиите днес, когато искаме да се пренесем във времето и пространството, отиваме на кино, за да видим магията. Един от хората, които правят тези магии, магьосниците на нашето време е и Владимир Койлазов. Той е съдружник в Chaos group заедно с Петър Митев. Централата на дружеството е в България, като има поделения в САЩ, Япония и Южна Корея.

Койлазов ще бъде награден с най-високата награда „Оскар" от Киноакадемията в САЩ. Това става ясно от официално съобщение на известната филмова организация.
Койлазов е един от носителите на тазгодишните призове (общо 18) за постижения в областта на кинонауката и технологиите. Това са наградите, които остават на заден план от лъскавата церемония с десетки холивудски звезди, но са изключително уважавани в киноиндустрията, пише http://clubz.bg/.
Само няколко месеца, след първия национален пробив – първият български „Пулицър" и за фотографа на „Ройтерс" – българинът Стоян Ненов, сега втори българин, отново за първи път, получава „Оскар"!
Владимир Койлазов, който в момента е на 38 г., ще бъде отличен за оригиналната идея, създаване и реализация на технологията V-Ray от софтуерната компания Chaos group. Това е програма за 3D визуализации - генериране и обработка на триизмерни изображения, която вече има много разновидности.
Различни версии на софтуера са използвани при хитови продукции като „Игра на тронове", „Дедпул", „300: Възходът на една империя", „Господарка на злото" и много други, пише още http://clubz.bg/.
Истински късмет е да познаваш Владо и аз съм един от тези късметлии, който само се е докоснал до човек като него. Преди години, когато още беше студент в София, ми беше споделил, че има някакъв тежък изпит по математика, ако не се лъжа. Имах приятел, който беше доцент във факултета и си помислих, че мога да помогна на Владо да си „вземе" изпита по-лесно! Все пак, не ми костваше нищо, пък и въпросният преподавател ми беше съсед и приятел.vray2
Добре, че не предложих тази идея на Владо, едва ли щеше да я приеме без да се почувства оскърбен! Радвам се, че не събрах смелост да му направя тази „услуга", защото той заслужаваше сам да се справи, както и стана, защото така придоби самочувствието, че може, а той явно наистина може, след като го удостояват с „Оскар"!
Казват, че компютърджиите са затворени хора, некомуникативни, трудни, саможиви! Е, Владо не е такъв, той е чист като дете, упорит, талантлив и търпелив – все качества, които са необходими, когато правиш нещо, което създава магии! Да, магьосникът Владимир Койлазов прослави България с уменията си, с магията си, направи онова, което никой до сега не е правил, спечели „Оскар"! Новината излезе само дни преди рождения ден на Владо, през втората половина на януари!
Хубаво е, когато такива млади хора като Стоян Ненов, Владимир Койлазов стават носители на отличия като „Пулицър" и „Оскар", защото тези хора не просто оставят имената си в историята на страната ни, те прославят отечеството си като източник не само на гастарбайтери и джебчии, но и - на гениални специалисти, които имат качествата на световни технически и културни феномени!
Не случайно използваме думата „магия", магията на киното, магията на фотографията, двете – магията на изображението! Да владееш силата на това изкуство е дарба, която трябва да се цени и очевидно тя се цени!
Владимир Койлазов няма да получи известната статуетка „Оскар", а специална гравирана плоча, каквато получават победителите в подкатегория „Наука и инженерство". Повече информация за събитието може да намерите на адрес: http://www.oscars.org/news/18-scientific-and-technical-achievements-be-honored-academy-awards-0.
Церемонията за „технологичните Оскари" (Sci-Tech Oscars) ще бъде на 11 февруари 2017 г. в Бевърли Хилс, Калифорния. Обикновено тези награди се връчват две седмици преди големите „Оскари", които тази година са на 26 февруари в „Долби тиатър" в Лос Анджелис, съобщи http://clubz.bg/.
С отличието „Оскар" за Владимир Койлазов, България печели само в рамките на няколко месеца два от най-престижните приза за изкуство – „Пулицър" и „Оскар"!
При това, за разлика от другите награди "Оскар", технологичните не се присъждат за постижения през определена година, а са за цялостен принос в развитието на киното, което засилва значението на този конкретен приз!
„Владимир Койлазов ми е син и съм горд с него (скромно казано)", сподели неговият баща Никола. Какво не би дал всеки син, за да чуе тези думи от баща си, а някои никога не ги чуват, дори повечето....!
С това признание, българи като Стоян Ненов и Владимир Койлазов представят пред света страната ни. И ако все още няма български журналист с „Пулицър" и български актьор с „Оскар", поне за сега /!!!/, то тези двама млади мъже-българи вече показаха, че могат, че и ние сме част от съвременния свят, че и ние можем да създаваме култура и технологии на световно ниво, че сме талантливи и креативни!

 

Венцислав Жеков
кореспондент на в. „България" в София

interview1Визитка:

Мохамед Халаф е български журналист от арабски произход, който е сред най-добрите арабски анализатори в България. Работи за кувейтския вестник „Ал Уатан" („Отечество") като кореспондент за балканските страни.
Халаф е роден в Бакуба, Ирак. Висшето си образование завършва във Факултета по литература в Багдадския университет. Работи за вестник „Ал Таахи" („Братство"). Поради отказа му да се присъедини към управляващата по онова време в Ирак политическа партия Баас е преследван и уволнен от вестника.
През 1978 г. емигрира в България, като си измисля командировка до Пловдивския панаир и приема българско гражданство.

- Г-н Халаф, напоследък световният тероризъм сякаш се ентусиазира, придоби по-голяма смелост и видимо се активизира, на какво отдавате това Вие, като наблюдател и актуален коментатор?
- Това са два отделни процеса, едно е в Европа, друго е в арабския свят. В арабския свят трябва да очакваме задълбочаване с увеличаване на проблемите в Близкия Изток и превръщането на тези държави в провалени държави. Това са държави, в които има етническо, религиозно и сектантско противопоставяне. В арабския свят се появяват войнствени организации като „Ал Кайда", Ислямска държава" и „Боко Харам", и причината не е в това, че тези държави се превръщат в провалени, а обратното – тези държави, понеже са провалени, причиняват създаването на такъв вид организации и групи. Всички те принадлежат към така наречения политически ислям – в двете му форми – шиитски и сунитски. С идването на ислямската република в Иран през 1979 г., започва този процес и се стигна до това, което виждаме днес.

- Това само вътрешен процес ли е, има ли и кои са външните играчи?
- Сега вече се намесват и външните играчи като Русия и САЩ. В момента в Ирак, Сирия, Йемен и Ливан ние виждаме, че Иран придобива още по-голяма сила и по-голямо влияние и това няма да успокои сунитските играчи в региона.

- Ще има ли успех цивилизованият свят срещу „Ислямска държава"?
- Да, мисля, че „Ислямска държава" ще бъде разгромена. Остават обаче проблемите вътре в тези общества, които произвеждат този вид агресия, омраза и противопоставяне.

- Каква е ситуацията в Европа, защо тероризмът сякаш все повече се активизира тук?
- В Европа нещата са по-сложни. Европейците изпуснаха процеси в самите държави. Не направиха нищо, за да интегрират диаспорите от арабски и мюсюлмански произход. Оставиха ги да си създадат анклави и гета и да живеят по правилата, които идват от ислямския свят. В продължение на 40-50 години европейците гледаха с насмешка на тези процеси на изолация в средите на тези общества и мислеха, че това няма да повлияе върху сигурността на континента. В момента виждаме, че с развитието на процесите на глобализация, за всички става най-важна културната и религиозна идентичност, което засилва противоречията. Когато една държава гледа на част от населението като на „утайка", тези хора губят доверие и вяра, а след това и – лоялност към тази държава и тогава се капсулират.interview2

- Това ли е проблемът днес, липса на вяра в държавата, липса на лоялност...?
- Имаше едно изследване в Австрия, според което, огромното болшинство от анкетираните араби се идентифицират с религията, която изповядват. Повечето са и враждебни към държавите, чието гражданство ползват! В Италия преди две години проучваха общественото мнение и установиха, че в диаспорите на мюсюлманите в Европа, повечето одобряват „Ислямска държава"! Хората, които са анкетирани извън Европа, в арабски страни, по-малко одобряват „Ислямска държава"! В Сирия, например, само 5% са одобрили и подкрепили „Ислямска държава", докато този процент в някои от европейските държави достига и до 50% одобрение...!

- Напоследък тероризмът се активизира и в съседна Турция, на какво се дължи това, при положение, че Турция официално изповядва ислямската религия, защо удрят „по свои", така да се каже?
- Терористите считат, че всички мюсюлмани, които не приемат тяхното виждане за исляма като доктрина, са неверници, както християните и евреите. Тук не стои религията, тук повече има политика. Терористите удрят и в Ирак, както и в други мюсюлмански държави. Те ги приемат за марионетки на Запада. Най-много в момента се страхуват от „Ислямска държава" именно в Саудитска Арабия, защото те могат да вземат от тях легитимност като представители на сунитската общност. Турция е избрана в момента, защото това е акт на отмъщение спрямо президента Ердоган, заради това, че той предаде ислямистите в Сирия и в Ирак.

- Защо според Вас именно ислямът е среда за терористи, защо няма такива войнстващи общества при християните или индуистите, например?
- Ислямът е единствената революционна религия в момента. Юдаизмът и Християнството, например, са се изчистили от това, а ислямът все още не е преминал през реформацията си.

- Защо терористите ни заобикалят? Слава Богу, у нас за сега имаше само един сериозен атентат – на летището в Бургас, но като цяло, ние сякаш не сме мишена, защо е така?
 - В Бургас атентатът беше организиран от „Хизбулла", която е шиитска организация, подкрепяна от Ирак. Това беше акт на отмъщение срещу положителната политика на България спрямо Израел. България е далече от тези процеси, защото българското мюсюлманство е много светско, за радост все още е така! Макар че тенденции за капсулиране има. Българските правителства в продължение на 27 години не обръщаха внимание на тези хора и ги оставиха уязвими. Така те бяха окупирани от терористични организации, които ги използват в посока на техните политически интереси. Това, което се случва в Пазарджик – квартал „Изток", е пример именно за това. Ромите там бяха в болшинството си протестанти, тоест - християни, изведнъж станаха мюсюлмани и това се дължи на дейността на различни фондации, които нахлуват в България. Трябва да има повече контрол и ограничаване на дейностите на тези организации, които идват от арабски държави. Тези хора трябва да се чувстват български граждани, а не да се чувстват отрепки, защото това ги тласка към крайности. Сами виждате, че 99% от извършителите на атентати в Европа са второ и трето поколение граждани, родени и образовани в Европа и някои от тях дори не знаят дума на арабски език!

 

Венцислав Жеков
кореспондент на в. „България" в София

Pages: 1 2 3 »