plamen's blog

vray1Когато седнем пред телевизорите си, или отидем на кино, за да гледаме поредния касов филм, обикновено ние правим това напълно несъзнателно, не за да разгадаваме как са направени ефектите, а само за да им се насладим. Ефектите, това са магиите днес, когато искаме да се пренесем във времето и пространството, отиваме на кино, за да видим магията. Един от хората, които правят тези магии, магьосниците на нашето време е и Владимир Койлазов. Той е съдружник в Chaos group заедно с Петър Митев. Централата на дружеството е в България, като има поделения в САЩ, Япония и Южна Корея.

Койлазов ще бъде награден с най-високата награда „Оскар" от Киноакадемията в САЩ. Това става ясно от официално съобщение на известната филмова организация.
Койлазов е един от носителите на тазгодишните призове (общо 18) за постижения в областта на кинонауката и технологиите. Това са наградите, които остават на заден план от лъскавата церемония с десетки холивудски звезди, но са изключително уважавани в киноиндустрията, пише http://clubz.bg/.
Само няколко месеца, след първия национален пробив – първият български „Пулицър" и за фотографа на „Ройтерс" – българинът Стоян Ненов, сега втори българин, отново за първи път, получава „Оскар"!
Владимир Койлазов, който в момента е на 38 г., ще бъде отличен за оригиналната идея, създаване и реализация на технологията V-Ray от софтуерната компания Chaos group. Това е програма за 3D визуализации - генериране и обработка на триизмерни изображения, която вече има много разновидности.
Различни версии на софтуера са използвани при хитови продукции като „Игра на тронове", „Дедпул", „300: Възходът на една империя", „Господарка на злото" и много други, пише още http://clubz.bg/.
Истински късмет е да познаваш Владо и аз съм един от тези късметлии, който само се е докоснал до човек като него. Преди години, когато още беше студент в София, ми беше споделил, че има някакъв тежък изпит по математика, ако не се лъжа. Имах приятел, който беше доцент във факултета и си помислих, че мога да помогна на Владо да си „вземе" изпита по-лесно! Все пак, не ми костваше нищо, пък и въпросният преподавател ми беше съсед и приятел.vray2
Добре, че не предложих тази идея на Владо, едва ли щеше да я приеме без да се почувства оскърбен! Радвам се, че не събрах смелост да му направя тази „услуга", защото той заслужаваше сам да се справи, както и стана, защото така придоби самочувствието, че може, а той явно наистина може, след като го удостояват с „Оскар"!
Казват, че компютърджиите са затворени хора, некомуникативни, трудни, саможиви! Е, Владо не е такъв, той е чист като дете, упорит, талантлив и търпелив – все качества, които са необходими, когато правиш нещо, което създава магии! Да, магьосникът Владимир Койлазов прослави България с уменията си, с магията си, направи онова, което никой до сега не е правил, спечели „Оскар"! Новината излезе само дни преди рождения ден на Владо, през втората половина на януари!
Хубаво е, когато такива млади хора като Стоян Ненов, Владимир Койлазов стават носители на отличия като „Пулицър" и „Оскар", защото тези хора не просто оставят имената си в историята на страната ни, те прославят отечеството си като източник не само на гастарбайтери и джебчии, но и - на гениални специалисти, които имат качествата на световни технически и културни феномени!
Не случайно използваме думата „магия", магията на киното, магията на фотографията, двете – магията на изображението! Да владееш силата на това изкуство е дарба, която трябва да се цени и очевидно тя се цени!
Владимир Койлазов няма да получи известната статуетка „Оскар", а специална гравирана плоча, каквато получават победителите в подкатегория „Наука и инженерство". Повече информация за събитието може да намерите на адрес: http://www.oscars.org/news/18-scientific-and-technical-achievements-be-honored-academy-awards-0.
Церемонията за „технологичните Оскари" (Sci-Tech Oscars) ще бъде на 11 февруари 2017 г. в Бевърли Хилс, Калифорния. Обикновено тези награди се връчват две седмици преди големите „Оскари", които тази година са на 26 февруари в „Долби тиатър" в Лос Анджелис, съобщи http://clubz.bg/.
С отличието „Оскар" за Владимир Койлазов, България печели само в рамките на няколко месеца два от най-престижните приза за изкуство – „Пулицър" и „Оскар"!
При това, за разлика от другите награди "Оскар", технологичните не се присъждат за постижения през определена година, а са за цялостен принос в развитието на киното, което засилва значението на този конкретен приз!
„Владимир Койлазов ми е син и съм горд с него (скромно казано)", сподели неговият баща Никола. Какво не би дал всеки син, за да чуе тези думи от баща си, а някои никога не ги чуват, дори повечето....!
С това признание, българи като Стоян Ненов и Владимир Койлазов представят пред света страната ни. И ако все още няма български журналист с „Пулицър" и български актьор с „Оскар", поне за сега /!!!/, то тези двама млади мъже-българи вече показаха, че могат, че и ние сме част от съвременния свят, че и ние можем да създаваме култура и технологии на световно ниво, че сме талантливи и креативни!

 

Венцислав Жеков
кореспондент на в. „България" в София

interview1Визитка:

Мохамед Халаф е български журналист от арабски произход, който е сред най-добрите арабски анализатори в България. Работи за кувейтския вестник „Ал Уатан" („Отечество") като кореспондент за балканските страни.
Халаф е роден в Бакуба, Ирак. Висшето си образование завършва във Факултета по литература в Багдадския университет. Работи за вестник „Ал Таахи" („Братство"). Поради отказа му да се присъедини към управляващата по онова време в Ирак политическа партия Баас е преследван и уволнен от вестника.
През 1978 г. емигрира в България, като си измисля командировка до Пловдивския панаир и приема българско гражданство.

- Г-н Халаф, напоследък световният тероризъм сякаш се ентусиазира, придоби по-голяма смелост и видимо се активизира, на какво отдавате това Вие, като наблюдател и актуален коментатор?
- Това са два отделни процеса, едно е в Европа, друго е в арабския свят. В арабския свят трябва да очакваме задълбочаване с увеличаване на проблемите в Близкия Изток и превръщането на тези държави в провалени държави. Това са държави, в които има етническо, религиозно и сектантско противопоставяне. В арабския свят се появяват войнствени организации като „Ал Кайда", Ислямска държава" и „Боко Харам", и причината не е в това, че тези държави се превръщат в провалени, а обратното – тези държави, понеже са провалени, причиняват създаването на такъв вид организации и групи. Всички те принадлежат към така наречения политически ислям – в двете му форми – шиитски и сунитски. С идването на ислямската република в Иран през 1979 г., започва този процес и се стигна до това, което виждаме днес.

- Това само вътрешен процес ли е, има ли и кои са външните играчи?
- Сега вече се намесват и външните играчи като Русия и САЩ. В момента в Ирак, Сирия, Йемен и Ливан ние виждаме, че Иран придобива още по-голяма сила и по-голямо влияние и това няма да успокои сунитските играчи в региона.

- Ще има ли успех цивилизованият свят срещу „Ислямска държава"?
- Да, мисля, че „Ислямска държава" ще бъде разгромена. Остават обаче проблемите вътре в тези общества, които произвеждат този вид агресия, омраза и противопоставяне.

- Каква е ситуацията в Европа, защо тероризмът сякаш все повече се активизира тук?
- В Европа нещата са по-сложни. Европейците изпуснаха процеси в самите държави. Не направиха нищо, за да интегрират диаспорите от арабски и мюсюлмански произход. Оставиха ги да си създадат анклави и гета и да живеят по правилата, които идват от ислямския свят. В продължение на 40-50 години европейците гледаха с насмешка на тези процеси на изолация в средите на тези общества и мислеха, че това няма да повлияе върху сигурността на континента. В момента виждаме, че с развитието на процесите на глобализация, за всички става най-важна културната и религиозна идентичност, което засилва противоречията. Когато една държава гледа на част от населението като на „утайка", тези хора губят доверие и вяра, а след това и – лоялност към тази държава и тогава се капсулират.interview2

- Това ли е проблемът днес, липса на вяра в държавата, липса на лоялност...?
- Имаше едно изследване в Австрия, според което, огромното болшинство от анкетираните араби се идентифицират с религията, която изповядват. Повечето са и враждебни към държавите, чието гражданство ползват! В Италия преди две години проучваха общественото мнение и установиха, че в диаспорите на мюсюлманите в Европа, повечето одобряват „Ислямска държава"! Хората, които са анкетирани извън Европа, в арабски страни, по-малко одобряват „Ислямска държава"! В Сирия, например, само 5% са одобрили и подкрепили „Ислямска държава", докато този процент в някои от европейските държави достига и до 50% одобрение...!

- Напоследък тероризмът се активизира и в съседна Турция, на какво се дължи това, при положение, че Турция официално изповядва ислямската религия, защо удрят „по свои", така да се каже?
- Терористите считат, че всички мюсюлмани, които не приемат тяхното виждане за исляма като доктрина, са неверници, както християните и евреите. Тук не стои религията, тук повече има политика. Терористите удрят и в Ирак, както и в други мюсюлмански държави. Те ги приемат за марионетки на Запада. Най-много в момента се страхуват от „Ислямска държава" именно в Саудитска Арабия, защото те могат да вземат от тях легитимност като представители на сунитската общност. Турция е избрана в момента, защото това е акт на отмъщение спрямо президента Ердоган, заради това, че той предаде ислямистите в Сирия и в Ирак.

- Защо според Вас именно ислямът е среда за терористи, защо няма такива войнстващи общества при християните или индуистите, например?
- Ислямът е единствената революционна религия в момента. Юдаизмът и Християнството, например, са се изчистили от това, а ислямът все още не е преминал през реформацията си.

- Защо терористите ни заобикалят? Слава Богу, у нас за сега имаше само един сериозен атентат – на летището в Бургас, но като цяло, ние сякаш не сме мишена, защо е така?
 - В Бургас атентатът беше организиран от „Хизбулла", която е шиитска организация, подкрепяна от Ирак. Това беше акт на отмъщение срещу положителната политика на България спрямо Израел. България е далече от тези процеси, защото българското мюсюлманство е много светско, за радост все още е така! Макар че тенденции за капсулиране има. Българските правителства в продължение на 27 години не обръщаха внимание на тези хора и ги оставиха уязвими. Така те бяха окупирани от терористични организации, които ги използват в посока на техните политически интереси. Това, което се случва в Пазарджик – квартал „Изток", е пример именно за това. Ромите там бяха в болшинството си протестанти, тоест - християни, изведнъж станаха мюсюлмани и това се дължи на дейността на различни фондации, които нахлуват в България. Трябва да има повече контрол и ограничаване на дейностите на тези организации, които идват от арабски държави. Тези хора трябва да се чувстват български граждани, а не да се чувстват отрепки, защото това ги тласка към крайности. Сами виждате, че 99% от извършителите на атентати в Европа са второ и трето поколение граждани, родени и образовани в Европа и някои от тях дори не знаят дума на арабски език!

 

Венцислав Жеков
кореспондент на в. „България" в София

mahlelievЕто, че сме в началото на Новата 2017-та година, в която ще станем свидетели на много нови неща - нов президент, ново правителство, нови парламентарно представени партии и нови световни политически събития.
Мотивацията ми да напиша тази статия е свързана с това, че всеки трети говори за морал в политиката, а никой реално не го е виждал в действие от страна на политическата класа в политическата сцена на политическият театър в нашата мила родина.
Чрез тези няколко реда ще се опитам да опиша взаимодействието и съвместимостта между морала и политиката в контекста на българската действителност.
Защо морала е важен за политиката? Защото политиката по своя смисъл е поета отговорност към хората, която е в сферата на морала и принципността.
Без взаимодействие с морала, политиката заплашва да се превърне в оръжие за „масово унищожение" с нечовешки механизми с цел запазване на властта и облагодетелстване на гърба на народа, без скрупули.
Моралът подпомага посоката на политическите действия и служи за компас в среда, изпълнена с интриги и власт.
Тази среда е изключително неприемлива за хора, които си служат с похвати несъвместими с етиката и общоприетите човешки норми на поведение.
Често се случва хора, които са морално нечистоплътни, да се отърват от него, за да зададат нова себеугодническа посока, която най-често е в обратната на народа.
Очакванията ми за новата година са за едно псевдо морално възраждане и тотално преобразяване от страна на нашата политическа класа, предвид това, че изборите наближават.
Ние от своя страна ще започнем да се готвим за избора на по-малкото зло и да вярваме в промяната, но уви, вече думата промяна звучи все по-мръсно и цинично, затова и политиците спряха да я използват вече.
След 27 години без морал омърсихме и изхвърлихме от речника си една хубава българска дума, само защото някои политици от прехода не разбраха какво значи и каква отговорност носи сама по себе си.
С наближаването на изборите изпод снежните политически преспи започнаха да излизат позабравени политически силуети, от близко и далечно минало, говорещи за новото, но този път замаскирани като „кукери", танцуващи пред погледа на народа.
Щели да гонят злите сили от парламента, сякаш те не бяха част от тези сили и не се присмиваха на отчаяните призивите на хората за морал в политиката и по-добър живот в родината.
Следващите парламентарни избори ще бъдат по-непредвидими от снежна буря, която ще отвее тези, които са надценили силите си и не са се вслушали в призива на народа за нов морал и нови правила в политическата система.
Няма значение дали ще ни управлява Йордан или Иван или коалиция между двамата, важно е през Новата година да бъдем здрави, усмихнати и да вярваме, че най-доброто за нас и България тепърва предстои, независимо от избора който ще направим.
Честит празник на всички именници!

 

Атанас Махлелиев
Политически психолог

kaptievБившият професионален футболист - Росен Каптиев, завърши 2016 година като шампион. Буквално ден преди настъпването на новата година, той беше в основата на успеха на неговия тим "Лапиедад" за вдигането на купата в лигата за над 30-годишни. На финала отборът на Каптиев победи с 3:1 "Сипи". Именно българинът отбеляза първото попадение с глава. Росен вкара и третия гол, след като се възползва от грешка на противниковия вратар.
Нападателят от Сатовча вдига за втори път тази купа. През 2015, Каптиев спечели трофея с друг отбор.
"Радвам се, че за втори път успях да вдигна тази купа. В отбора играя само с футболисти от Латинска Америка. Аз съм единственият европеец", коментира на кратко по телефона шампионът от Индианаполис.
Лигата, в която се състезава Росен Каптиев е с продължителност три месеца. Общо десет отбора участват в първенството. Всички тимове играят по две срещи помежду си. Накрая първият в подреждането играе с последния и така на елиминационен принцип до финала. Мачовете на закрито са с продължителност две полувремена по 22 минути, с двама рефери.

Николай Василев
спортен кореспондент на в. "България"

rusevaПодтикнати от изборните обещания и желанието да демонстрират активност, политиците разгорещено се конфронтират по въпроса за Премахването и Премахването с Пре-поставяне на АСА (Обама Кеар или Афордабъл Кеар Акт).
Факт е, че 16 щата с губернатори републиканци избраха в процеса на прилагането на закона да разширят Медикейд с 90 към 10 в полза на федералната субсидия. Сега тези губернатори са по-внимателни с премахването на АСА и алармират, че трябва да има подходящо пре-поставяне. Нищо чудно някои от тях да заемат обратната позиция на Републиканците и Капитол Хил, коментира Д. Алтмън в Уолстрийт журнал.
Тръмп иска Премахване с Пре-поставяне- това е коментар на републиканския сенатор Р. Пол след разговор с новоизбрания президент, но проблемът е Пре-поставяне с Какво? Републиканците твърдят че имат „Куп идеи"!!! По-трезвите лидери от републиканците коментират, че ще трябват няколко години, за да се свърши тази работа. „Стига да имаме идея къде отиваме с този политически ход, аз ще се съглася естествено"- коментира републиканският сенатор Б. Касиди. Подобна е позицията и на съпартиеца му сенатор от Тенеси Б. Коркер.
Ако се коментират процедурите като технически елемент: Премахването е по-лесно от Пре-поставянето (един дебат съпоставен с множество дебати, при това без ясна доктрина).
Ако Републиканците просто искат да покажат надмощие, то те ще осакатят АСА с прокарването на бюджетни промени. Това ще направи ситуацията наистина тежка за всички засегнати страни в нея. Тръмп едва ли си е давал сметка за тези детайли по време на предизборната кампания. Сега не че е проблем за него да промени позицията си, но по-скоро е трудно да не угоди на голяма част от съпартийците си, които по мое убеждение никога и не са навлизали в детайлите на закона. Аз прослушах стари записи на интервюта, където среден ранг менажери се изказват срещу АСА със значителна доза невежество. Тази маса от хора всъщност притиска представителите си републиканци да действат. В каква посока освен отричане, не е ясно.
Четете най-новите съобщения във Facebook на страницата на Helpico Insurance Agency.


До скоро: Анна Русева

simeonov1Петко Симеонов е политик – едно от емблематичните лица на прехода ни към демокрация. Той е роден в Монтана през 1942 г. Средното си образование завършва в родния си град. Завършва философия в Софийския държавен университет. Работи като редактор в сп. „Младеж" (1967 – 1968). Старши научен сътрудник в Института по социология на БАН от 1969 до 1991 г.

Член е на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, създаден на 3 ноември 1988 г. Участник в Кръглата маса. Пръв директор е на вестник „Демокрация". Заместник-председател на Съюза на демократичните сили до юли 1991 г. Депутат в Седмото Велико народно събрание, където създава и председателства комисията по демографска политика.
Директор на Агенцията за чуждестранна помощ (януари 1991 – юли 1992).
Основава Българска партия либерали. През 1996 г. се оттегля от активна политическа дейност. През 2001 г. се връща в БАН. Преподавател в Пловдивския университет до 2013 г. Преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски".Член на Съюза на българските писатели.

- Как оценявате от днешна гледна точка десницата в България, кои са леви и кои са десни, къде са днес десните партии?
- Десницата у нас има обективен проблем – има тясна социална база. Не е многоброен слоят на заможните, съзнаващи своите интереси хора, както и на младите, търсещи собствения успех. Опитите да се свързва днешната десница с додеветосептемврийската прохитлеристка десница стесняват още повече тази база. Десницата ще има успех, вземайки поука от възникването и развитието на НДСВ и ГЕРБ. Може да има дясна партия, получаваща широка подкрепа, ако е от народняшки тип. Това ще рече, че трябва да търси подкрепата на хората, които могат сами да се справят с проблемите. С други думи – сигурност за живота, имота и честта; анти монополна политика; лесни кредити; ниски данъци; защита на конкуренцията; защита на личната инициатива; закрила на дребната собственост и т.н. Но и доза популизъм. „Автентичната десница" – онези, които ясно осъзнават ролята на индивида в социалната система, те ще бъдат маята на тази народняшка десница. Нормално е левицата да изтъкне солидарността – сериозно подоходно облагане; нови работни места; пенсионното и здравно осигуряване; внимание към държавните болници и училища... „Автентичната левица" ще остане при тези, които виждат в държавата инструмента за постигане на прогрес и благополучие. Тяхната мечта е национализацията... Разбира се, че в политическите борби няма запазени територии, инициативи и лозунги. И все пак – има акценти.

- Изчезна ли обединената десница на България, която виждахме в началото на демократичните промени у нас и ако да – защо?
- Шири се недоразумение, налагано от БКП през 1990, по-нататък поддържано от БСП. СДС не беше създадено като ДЯСНА опозиция, а като ДЕМОКРАТИЧНА И РЕПУБЛИКАНСКА. Разбира се, в онази суматоха в организациите имаше и монархисти, и авторитаристи... Но условията пред всички бяха формулирани при учредяването – демокрация и република. БЗНС „Никола Петков" и БСДП наложиха и трети принцип – признаване на 9 септември 1944 г. Те бяха най-мощните партии в СДС. В СДС членуваха организации от всякакви бои - леви (БСДП, Екогласност, Нова СДП, Гражданска инициатива, Комитетът на репресираните), центристки (Клубовете, ОДЦ, Зелената партия, РДП, ДП, ФНСД) и десни (Подкрепа, НДЗПЧ). След подписването на конституцията (12 юли 1990 г.) левите и части от центристите бяха „отлюспени" и СДС пое път надясно. Така че в началото на демократичните промени у нас не е имало обединена десница.

- Преходът ни към демокрация завърши ли според Вас, ако да – как, ако не – защо?
- Демокрацията по принцип е в постоянен преход. Резултатите досега са далеч от очакванията. Голяма част от хората живеят в бедност. Мнозинството от хората нямат културата да живеят в условията на свобода, демокрация и пазар. Не е постигната основна цел – социалното положение на човека да зависи от неговия труд и находчивост, а гражданите не разбират, че от тях зависи да се постигне тази цел. С отстояване на права, със самоорганизиране, с търсене на сметка, с гласуване по съвест... Не се разбира, че животът е битка. Труд, труд, труд... Има показателни случаи. Става наводнение. Унищожени са домове, имущество, животни. Оказва се – малцина са се застраховали. Чакат от държавата да им построи къщи, да им плати обезщетения... Има неловки сцени. Застанал пред къщата си, тя затлачена с кал, той си бръкнал в джобовете и се възмущава - „Къде е държавата да помогне?!" После, не е създадена обществена атмосфера на непоносимост към безобразията... Корупцията не е просто беда. Тя е системообразуващ начин на взаимодействие между хората. Държавната структура ще се срути, ако държавната служба спре да носи „допълнителни" облаги. Няма да има кой да стане чиновник... Така е. Няма защо да се лъжем. Преходът няма да завърши, докато сами не го извървим. Всеки от нас!

- Много от представителите на поколението реформатори, които бяха лицата на промените, сравнително бързо се отказаха от активна политика. Сред тях сте и Вие. Защо стана така, според Вас?
- Смениха се историческите задачи пред нацията. През 1989-1990 г., най-общо казано, ставаше дума за смяна на тоталитарната система с демократична. Последваха други задачи – смяна на собствеността, изграждане на пазар, членство в ЕС и НАТО, цялостно реформиране на живота... Всяко време определя кои и какви хора ще оглавят социалния процес. Както казваше един приятел за мен – специалист съм по завоите на историята. На правите участъци ме няма. Казвам го на шега... В обществото влизат нови генерации, те идват със своята воля и представа за живот. Времето е на децата и внуците.

- Има ли шанс едно ново дясно политическо обединение днес и в какъв формат?
- Без взаимодействие с ГЕРБ, нищо няма да се получи.

- Жив ли е антикомунизмът днес и той ли е белегът за дясна политическа ориентация?
- Антикомунизмът като противопоставяне и отричане на болшевишкия вариант на комунизма не е патент на десницата. Социалдемократите, анархистите, зелените са левица и също са антикомунисти. Има дори комунисти, които са „антиболшевики". Не мисля, че антикомунизмът е актуален. Важни са лозунгите и идеите, които не са „анти". С голо „анти" до никъде няма да стигнем. Да създадем привлекателно общество, където хората да са сигурни, че с труд могат да постигнат всичко! Държавата да гарантира живота, собствеността и честта на индивида! Поне!

- Необходима ли е лустрация в България, закъсняла ли е, има ли бъдеще?
- Закъсняла работа. Колкото и да го искахме, нямахме кадрови и организационен потенциал да свършим тази работа през 1990 г.

- Как виждате България в 2017 г.?
- За съжаление, изглежда, че се задава трудна година. Ще бъде година на изпитания. Невъзможно е да се предвижда каквото и да е.

 

Венцислав Жеков
кореспондент на вестник "България" в София.

rusevaЗаличаването на целият закон не се очаква поради липсата на достатъчно мнозинство в Сената. По-вероятно промените ще станат чрез изпълнителни и регулаторни механизми и така ще променят формата на някои неща. Към момента въпросите са повече от отговорите.

Какво се знае към момента:
Кой ще е отговорен за промените?
Избраният президент Тръмп назначава Том Прайси, представител от Джорджия в Конгреса, като Секретар по здравните и хуманитарни услуги. Прайс е известен като представител на лекарите и решенията в частния здравен сектор и е защитник на щатското регулиране на здравните застраховки. Той е бил опонент на Здравната реформа, като през 2015-та е предложил нейна алтернатива.
Тръмп избра Сиима Вирма като директор на Центъра за Медикеар и Медикейд, която е работила с новоизбрания вице президент Майк Пинси по Медикейд програмата на Индиана.
Тръм избра Нина Овчаренко като член на неговата група по работа с различните официални представители за прилагането на предстоящите промени. Тя има разработка по премахването и заместването на АСА, и как това да стане по-гладко.
Какво ще се случи с АСА?
Частите от закона, включващи задължително застраховане, субсидиране на премиите и право на застраховка дори със съществуващо заболяване, са създадени да работят заедно. Експертите предупреждават, че пазарът за индивидуални застраховки може да се дестабилизира, ако задължителното застраховане се премахне, а остане гарантираното застраховане дори със съществуващо заболяване.
Ако задължителното застраховане се премахне, единствената идея е да се създадат финансови стимули за тези, които си купуват застраховка, когато нямат незабавна нужда от нея. Прайси е застъпник на гарантираното издаване на застраховки, плюс преизчисляване на застрахователните премии за тези, които са поддържали застраховките си без прекъсване за по-дълъг период – разбирайте отстъпки в цените за тези хора.
Как новата администрация ще подходи към промените на АСА?
Новата администрация може да промени много бързо някои части от закона. Насочвайки се към която и да е част от закона ще бъде облечено в цел да се спестят пари от държавният бюджет. Това само по себе си е комплициран процес и не значи премахване на АСА. Моите очаквания са, че Медикейд ще претърпи промени с намаляване на федералните средства за програмата, и предоставяне на проблема на съответните щатски власти.
Ако има промени в АСА, кога ще се случат?
Изглежда, че републиканците не желаят големи сътресения. Те смятат, че това ще отнеме няколко години. Предишната им атака от 2015-та година, която целеше премахването на разширяването на Медикейд, цитираше 2 годишен период.
Цялата Къщата на представителите и една трета от Сената имат предстоящи избори през 2018-та , което значително намалява тяхната активност.
Какво е официалното предложение на екипа на Тръмп и Конгреса, и как то кореспондира със Застрахователната индустрия?
Тръмп:
Връщане на всички регулаторни функции на щатско ниво, което съвпада със вътрешните стремежи на самата застрахователна индустрия.
Гарантирано застраховане дори със съществуващо заболяване - ?????????????????????????
Децата да могат да се застраховат с родителите до 26 годишна възраст, което е поддържано от застрахователната индустрия.
Горният материал е почти еднозначен с разпространения от BCBS бюлетин относно очакваните и текущи промени.
Базирано на последните 4 години практически опит, и четейки за новите политически намерения, не мога да кажа, че новият вятър на промените има лъх на грижа за човека. Корпоративните интереси продължават да надделяват над хуманитарните. Здравната Застрахователна карта се разиграва без подходящата отговорност, а повече облечена в цифри, бюджет и статистика за печалби на не само една индустрия, когато би трябвало да се вземе като приоритет подобряването на човешкото съществуване. Но очевидно не в тази страна и не в този живот.

 


До скоро: Анна Русева

 

haydutiПесимистите твърдят, че България се "стопявала", "смалявала", дори "изчезвала"... от потоците емигранти, които непрекъснато се "изливали" по целия останал свят.

Оптимистите, обаче, са на друго мнение.
Напротив!
България вече е пораснала толкова много, че "границите й" се смесват с тези на много страни по света!
Това най-напред го почувствах, когато се срещнах за първи път със стотици наши сънародници в един мегаполис, който добива вече известност като "Чикаго - Българският град". С мнозина от тях заедно поставихме с кирки и лопати бронзовия бюст- паметника на  Апостола на свободата Васил Левски, изваян в Поморие, и после отпразнувахме това достойно събитие със знамена и музика, с песни, с хора и ръченици, с патриотични слова, с радост и един върховен духовен подем.
Тогава за пръв път се срещнах и с горещите патриоти от Българския рокерски клуб "Хайдути" - Илинойс, Чикаго и с основателя и президента на клуба - Никола Масларски. Здрав като канара човек с дух на народен будител и предводител към така необходимия ни днес идеал за опазване заветите на великите ни предшественици, който ми направи дълбоко впечатление със своята отдаденост на вярата и делото за опазване на българския дух и националност, на език, култура, душевност и завети от вековната ни история.
... И ето тези дни отново се срещам с него. Този път в България, в родината, където си идва по два пъти в годината, защото има да върши тук продължението, а може би по-точно - началото, на своята мисия в Новия Свят...
Разхождаме се в Ахелой, Поморие и Несебър, а Никола разказва за откриването на първото подразделение, първия клон на Българския рокерски клуб - Чикаго в България. Избрали са да помогнат на любителите на бързата езда на мощните машини в Сливен. В "Града на Стоте войводи". Не случайно...
Тържеството при създаването на братското сътрудничество между българските рокери от Чикаго и Сливен се организира в клубната къща и се превръща в събитие, което сливенци ще помнят с удоволствие. Помещенията са с в нов дизайн и стените дават простор на святи и героични спомени и личности из историята на града и България. Знамена, свещеното писание и оръжието, над които се заклеват четници и ръководители, патриотични моменти от историята и художествена програма, музика и фолклор, поздравителни адреси от Чикаго и много български почитатели и колеги, които се чувстват заедно с тях, ракети и огньове в красива нощна феерия и апотеоз, по време на който не едно, а две черешови топчета с гръмогласен гръм от гърлата си възвестяват, че събитието се е сбъднало!
Сливенските рокери създават патриотична организация, която обединява усилията си със сто процентния патриотизъм  на чикагските им колеги, чиято неделима връзка с Родината не е прекъсната в нито един сезон в двете години от съществуването на "Хайдути". Те подпомогнаха пострадалите от наводнението в Мизия с 2 600 долара, организират празнуването на големи събития от българската история с обучение и исторически екскурзии за ученици, като "По стъпките на Ботевата чета", посещения на паметници и музеи, където са събрани фактите от легендарната борба за свобода на воеводи като Хаджи Димитър и пр. Сега, заедно със своите български колеги от София, Раднево, Асеновград, Несебър, Ямбол, Бургас и пр. патриотичната и хуманитарна дейност на българските рокери в Чикаго и България ще стане още по-просторна и полезна. По рокерския канон сливенци ще имат една година, за да се докажат, да се представят пред обществото позитивно със своето поведение и класа... С което ще се приобщат през парадната врата към рокерското общество в България. То е познато със своята положителна енергия и дейност... Техните сили и стремежи ще пазят българската духовност и култура.
На раздяла с Никола Масларски си пожелахме нашата среща в Чикаго през новата 2017 година да е успешна в патриотичната задача по опазването на българската духовност, език и култура със създаването на Алеята на Героите... В Чикаго ще бъде поставен и бюст паметник на американския журналист Макгахан, чиито изобличителни статии за потушаването на Априлското въстание и жестокостите на поробителите в Батак разкриха истината пред света и спомогнаха за нашата свобода.

 

Михаил ТОМОВ, Ахелой – Чикаго
за в. „България"

borbaСпортен клуб по класическа борба "Миньор" (Перник) получи страхотен подарък за Коледа. Уникални борцови трика за младите надежди на Перник и България пристигнаха от варненската фирма за спортна екипировка "MISHO". Дарението на клуба направи спонсорът на ФК „Миньор" (Чикаго) – Димитър Огнянов, който дари $800, с които бяха закупени 23-чифта борцови трика. Идеята за дарението е на ветераните на клуба, които живеят от години в Чикаго.
"Първоначално се бяхме разбрали да си разделим средствата за закупуването на триката, но Мишо Добрев направи голяма отстъпка и спонсорът Димитър Огнянов реши да поеме цялата поръчка, за което му благодарим. Разбира се, при това положение до края на зимата ще повторим поръчката и този път ние ще поемем разходите.", коментира единият от ветераните на пернишкия клуб по борба и бронзов медалист от световно първенство - Стойчо Иванов.
Дизайнер на борцовите трика е благоевградчанинът Димитър Манолчев. Благодарение на неговото творчество състезателите на клуба ще се борят с най-хубавите трика в България.
Припомняме ви, че това е четвъртото дарение от САЩ в посока СК Борба „Миньор" (Перник). В началото на 2014 г. Димитър Огнянов дари $2000, с които тогава бяха закупени анцузи и трика за мъжкия отбор. През февруари месец на 2015 година ветераните дариха сума от $1000, която беше използвана за закупуването на маркови борцови кецове. Същата година на световното първенство в Лас Вегас бившите състезатели на клуба дариха нови $1000 за закупуването на качествени спортни уреди от фирмата на Иван Раднев - „Суплес".
Производителят на качествените борцови тирка е фирма "MISHO". Компанията е създадена през 1991 година, с основна дейност производство на спортна екипировка. През годините фирма "MISHO" е произвеждала артикули за "ASICS" - Италия, а с "UHLSPORT" - Германия работи до ден днешен като единствен представител за България. С "Misho Sport" се обличат ВК "Добруджа" 07 (Шампион на България при мъжете за 2015/2016) и БК "Черно море Тича". С "Uhlsport" фирмата облича ПФК "Берое" (Стара Загора), ПФК "Локомотив" (Пловдив) и ПФК "Черно море" (Варна).

 

Радостина Павлова
кореспондент на в. "България"

ventislav1Пътуването до САЩ в ранните години на ХХ век е било освен приключение, така също и едно много сериозно изпитание. В Америка са можели да влизат само „годни" хора, като под годни се разбира да не са болни, да не са осъждани и да нямат лоши намерения. Данни за това черпим от доклад на един от ръководителите в екипажа на кораба „Ураниум", който пътува от Ротердам до Ню Йорк, през Халифакс, през далечната 1913 г.

Въпросният документ, до който се добрахме, благодарение на публикация в сайта libertyellisfoundation.org, представлява клетвена декларация от капитана, или от командващия офицер, или първи, или втори офицер.
Ето какво пише във въпросния документ, със съкращения: „Аз ..../попълнилият декларацията – не се чете името-бел. на ред./ служещ на кораба „Ураниум" от Ротердам, заповядах на хирурга /вероятно - корабният лекар-бел. на ред./, нает от собствениците на кораба, да извърши физически и вербален преглед на всеки един от пътниците-чужденци, посочени в документите на кораба - 79 на брой... Считам, че нито един от посочените чужденци не е идиот, имбецил, слабоумен, просяк... и няма обществено поведение, което противоречи на добрите нрави, включващо морална непристойност.... с цел да упражнява проституция, или други неморални дейности...". Следва подпис на служебното лице.
Въпреки тази щателна проверка още на кораба, кандидат-емигрантите са били допълнително „изследвани" и при пристигането си на легендарния Елис Айлънд в Нюйоркското пристанище. И въпреки това, властите са разчитали предимно на усета на служителите в имиграционната служба. Че кой е луд да си каже, ако наистина идва с такива лоши намерения...!
Оказва се, че да излъжеш имиграционните власти не е чак толкова трудно, защото в Америка попада и една българка, която упражнява най-старата професия. Тя намира друг българин, за когото да се закачи, за да разсее съмненията, че е лека жена. Това е българинът Х. С., който пристига в Америка през 1913 г.ventislav2
Жената за съжаление не е останала с името си във въпросната история, но основателно предполагаме, че тя може би се е казвала Ана Тончеф и по всяка вероятност е живяла в Детройт, поне във времето, в което е била близка с Х. С. Българинът е вдовец, жена му умира в София около Балканските войни. Нашата „героиня" го намира за „лесна плячка". Те заживяват заедно, но без брак. Жената не работела нищо и нашенецът изцяло я е издържал материално.
За нещастие обаче, един ден Х. С. се прибрал по-рано от работа и по познатата схема заварва жената така да се каже „на калъп" с „клиент". Той излива гнева си върху жената. Тя се оплаква в полицията и Х. С. е осъден и лежи в затвора в Детройт в продължение на половин година. След тази случка Х. С. повече не иска жени около себе си.
Има някаква вероятност въпросната Ана да е приятелка на най-добрия приятел на Х. С. в Америка, който също е българин. Ако е тя, тя е помагала на много нашенци в онези ранни години, а и по-късно, да пътуват за Америка.
Потърсихме информация и в други онлайн-архиви – в сайта familysearch.org, където открихме данни за жени с това име, на години около възрастта на Х. С. Тези жени са само две. Едната е Ana Toncheff, а другата е Anna Toncheff. Разликата е само в едно удвоено „n". По всяка вероятност една от тези две жени е нашата „героиня".
Първата Ана е родена през 1896 г. в България и според данни от преброяването на населението през 1940 г., живее в Източно Чикаго. Тя има и съпруг, който се казва Christ Toncheff. Децата им са Гордън, Хелън, Франк, Ана, Джон и Джоузеф. Възможно е тя просто да е напуснала семейството си и да се е отдала на така наречената „свободна любов".
Другата Ана е родена на 30 август 1904 г. и е починала през май 1971 г. в Охайо, където е живял и е погребан и героят на разказа ни - Х. С.!
Коя от двете е въпросната Ана дори и не е толкова важно. По-важното е, че сред българската общност има и такива хора, които са търсили лекия живот.
За случай на „неморалност" от малко по-различно естество, но в същия контекст, пише и емигрантският вестник „Народен глас", издаван в Гранит Сити-Илинойс. В съобщението се казва: „...от некое време между нашите хора яката се говори, какво некои от членовете на нашата колония са показали признаци на мъжегонство / днес синоним на хомосексуалност-бел. на ред./...". Подписът на подалият сигнала е „И. Георгевъ".
Всъщност, оказва се, че българската колония в Америка е почти точно копие на обществото в тогавашна България. Няма и как да е по-различно, защото хората са същите, средата от тук е пренесена почти успоредно в Америка и затворените общностни клетки са много характерни и за нашите сънародници, които живеят в САЩ в онези години. Причината – пребиваването в чужда, несвойствена среда естествено води до капсулиране, с цел – мобилизация за съхранение на идентичност, а капсулирането възпроизвежда модела от оригинала.
Уви, и такива истории е имало сред сънародниците ни в САЩ в годините, когато Новият свят е бил обетованата земя, пълна с надежда за по-добър живот!

 

Венцислав Жеков
кореспондент на вестник „България" в София

Снимки: libertyellisfoundation.org