plamen's blog

Бракът е чудесно нещо. Но ако сте имигрант, който е извън статут и обмисля да се ожени за американската гражданка или гражданин на мечтите си, положението ви може съвсем малко да се е усложнило под управлението на Тръмп.kearns
ДЕЛАТА ПО БРАК: Без значение колко се обичате, колко сте готови да да заживеете заедно с намерението да градите съвместен живот, когато сте сключили брак, признат под съответната юрисдикция, съветът е винаги старателно да документирате своя имиграционен случай. Мнозина не са съгласни. Много от тях – ваши „приятели" или така наречените „помощници" в имигрантските общности, често съветват просто да се прави „достатъчно", защото, в края на краищата, не е толкова трудно, нали? Винаги „знаят случай, когато някой просто се появил с шофьорската си книжка и свидетелството за брак, и е получил зелената карта". Защо да плащате на адвокат? Разбира се. Точно така е станало.
Всеки случай е различен; важното е да се забележат проблемите. Проблеми винаги има. Как да ги разпознаете? Имате само един случай. Потърсете някой, който е имал много такива случаи, за да разпознае проблемите.
Точно заради тези евентуални проблеми е препоръчително внимателно документиране на случая, без значение колко чудесен е бракът ви. Как да стане това? Освен всички форми, изцяло и вярно попълнени, включително клетвената декларация за издръжка, има основно два други вида документи: Първо, оригиналните заверени документи, със заверени преводи, ако са на чужд език, удостоверяващи всички факти, изложени в апликацията. Това включва всички бракове, разводи, раждания. Щом сте родени, необходим ви е акт за раждане. Само шофьорска книжка няма да е достатъчна. На второ място са останалите „доказателства" за брака. Това са всякакви видове документи и снимки, и клетвени декларации, доказващи, че страните са женени и живеят заедно. Не може да сте ергени в страницата си на фейсбук. Не забравяйте да обновите своя профил. И така нататък.
Нека поговорим за Петицията за роднина-чужденец (формата I-130), основната от няколкото форми, необходими в пакета за делото по брак. Визовата молба I-130, или „Петицията за роднина-чужденец", е една от най-често обработваните от Службата за гражданство и имиграция в САЩ (USCIS) форми. Използвайки тази форма, американският гражданин или постоянно пребиваващ може да подаде за документиране на семейна връзка с негражданин и да посочи намерението си да помогне на този човек да имигрира в Съединените щати или да остане тук легално. В повечето (но не всички) случаи, одобрението на молбата I-130 от имиграционните служби (USCIS) е предпоставка за имигранта да подаде молбата за зелена карта (законно постоянно пребиваване), било в страната - с формата I-485, или за обработка в съответния консулски отдел чрез Националния визов център (NVC) .
НОВАТА ПЕТИЦИЯ ЗА РОДНИНА-ЧУЖДЕНЕЦ I-130 СЕГА Е 12 СТРАНИЦИ: Имиграционните служби (USCIS) наскоро обновиха много от формите си и сега искат много повече информация върху тези форми. През декември USCIS вдигна и всичките си такси за подаване на документите. Отгоре на това петицията I-130, която използвате за семейни връзки, от две страници отиде на 12. И ако вие, граждани на САЩ, подавате за вашия съпруг или съпруга, сега има допълнителен формуляр за подаване и подготовка, I-130А - Петиция за съпруг-чужденец, който се състои от още шест страници. Започвайки от 28 април 2017, имиграционните служби ще приемат само това значително разширено от 27 февруари 2017 издание на I-130, и ще изисква новата I-130А във всички случаи по брак.
Какво е новото в I-130 и I-130А? Какво съдържа новата форма? Новата I-130 пита за адреса и работната история на вносителя за последните пет години; информация за родителите; за настоящите и бивши съпрузи; както и удостоверяваща самоличността информация като етническа принадлежност, раса, височина, тегло, цвят на очите и цвета на косата. I-130А събира основна информация по досието на облагодетелстваното лице – съпруг/а, за когото е подадена молбата, като адрес и история на заетостта за последните пет години, последния физически адрес извън Съединените щати, както и информация за неговите или нейните родители. В допълнение, формата завършва с нови декларации и заверки, които се дават под клетва не само от вносителя, но и от всеки преводач или подготвил петицията.
Новата I-130 сега иска много от същата информация, която беше във формата за биографична информация G-325А, (доста обширна и подробна), както и информация за всеки подготвител или преводач, който сте ползвали, заедно с подписаната им клетвена декларация. Всичките тези информационни данни се събират от федералното правителство и влизат в правителствените бази данни. Цялата тази информация е подписана и истинността й е заверена под клетва, подлежаща на наказание и преследване по силата на федералния закон за лъжесвидетелстване.
Това е Америка. Не забравяйте как стигнаха до Ал Капоне. Ако не могат да ви хванат за действително престъпление, ще ви хванат за укриване на данъци или лъжесвидетелстване. Лъжесвидетелстването в имиграционен формуляр е имиграционна измама, доживотна забрана за всякакъв вид виза или имиграционна полза, а това е престъпление, което може да бъде, макар и рядко да се е случвало, санкционирано от закона. Е, тези времена могат да се променят.
Защо петицията за случаите по брак (без да броим I-485), сега е 18 страници, когато преди това беше две страници? Това е очевидно упражнение по събиране на данни, а цялата тази допълнителната информация ще бъде предоставена с клетвена атестация под наказателна отговорност. Заедно с последните изявления на Главния прокурор Джеф Сешънс да разследва и преследва съдебно измамите по случаите с брак като углавни престъпления с наказателни дела, ние виждаме каква е целта. Целта е - по думите на Сешънс, „прилагането на закона."
ВЪЗРАЖЕНИЯ СРЕЩУ НОВАТА ФОРМА: С новите преправени и разширени имиграционни форми, най-вече I-130 / 130А, се присъединяваме към възраженията на имиграционните специалисти и адвокати в цялата страна срещу събирането на лични данни от страна на имиграционните служби, които не изглеждат необходими за вземане на решенията по този вид случаи.
Всъщност, освен ако облагодетелстваното лице не е в съдебна процедура по отстраняване, е налице презумпция за валидност на брака - така че всичко, от което би трябвало да се нуждаете, е шофьорската ви книжка, брачното свидетелство и устната ви клетвена декларация, че сте сключили брак в церемония, законна под съответната юрисдикция на мястото, където е сключен бракът, че по време на сключване на брака сте възнамерявали да живеете заедно и да градите съвместен живот, и че тогава, както и сега, живеете заедно. Всичко друго, направено под знака на разкриването на измами, всъщност нарушава основните законови изисквания.
Възразяваме срещу изискванията за данни и информация, която не е пряко свързана с определяне на допустимостта за търсената имиграционна полза. Възразяваме и срещу продължителните и повтарящи се удостоверения и потвърждения, които може да не са от значение и да се изискват за даден случай, но могат да служат единствено за идентификация и да представляват риск за тези, които помагат при подготовката на имиграционните молби.
С предлагане на ревизирания формуляр I-130 и новия формуляр I-130А, изглежда USCIS планира да премахне използването на формуляра за биографичен информация ,G-325А. Добавянето на едната страница на формата G-325А беше изискване за пакета от форми, подаван заедно с петицията за роднина-чужденец, основана на брачна връзка. Дори и тази форма G-325A предупреждава, че "сериозни наказания са предвидени от закона за съзнателно и умишлено фалшифициране или укриване на съществен факт." Подобен език има във всички тези форми и техните инструкции.
ЩЕ СТАНЕ ОЩЕ ПО-СКЪПО: Драматично се повишиха таксите на имиграционните служби (USCIS). Предложените промени сега означават, че двете страници на I-130 се разширяват до дванайсет. Увеличаването на дължината и сложността на формата добавя значително време за подготовка, което може да доведе само до увеличаване на разходите и таксите за кандидатите, както е и гаранция за повишен контрол върху точността и последователността на изложените във тези формуляри факти, особено в случаите с брак. Успех, ако решите да се справяте сами без опитно око по дадения случай.

 

 

 W. Kearns


Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns

Тази статия ще ви предложи средствата да се захванете с нещо, което смущава повечето хора и за което никой не желае да говори, но което е изключително важна задача с морална отговорност към цялото семейство: планиране на наследството.

Днес медицинската наука е увеличила продължителността на човешкия живот така, че човек може да очаква да прекара дълго време преди смъртта си в състояние на физическа или умствена неспособност. Рядко някой просто „пада и умира“ без продължителна болест или период на неспособност, които постепенно намаляват голяма част от евентуалното наследство. Всеки един от нас би могъл да се намери един ден в такова положение, затова задължението ни не е само към самите нас, не само към съпрузите или поколението след нас, но и към възрастните около нас, които обичаме и на които можем да помогнем да се ангажират в този процес на предварително планиране. Фокусът на професионалистите, занимаващи се с планиране на имуществото и наследството - адвокати, счетоводители, застрахователи и т.н., е насочен към подсигуряването на грижите за вас и лечението ви, когато сте все още технически живи, но физически или умствено неспособни.

С големия напредък на модерната медицина за непременното продължаване на живота - понякога против цената или желанието на така наречения „пациент“, и с наличието на затстраховка вече за всички, тази тема все повече се налага като дискусионна и противоречива: дали има момент, когато науката трябва да спре да върши всичко възможно да поддържа автоматично, без мисъл и разсъждение, съществуването на тялото в болничното легло само защото това е възможно, когато у човека не е останала реална надежда за качествен или пълен със смисъл и достойнство живот?

„(На този свят) нищо не е сигурно освен смъртта и данъците“ – Бенджамин Франклин. Всички ще се изправим пред неизбежното. Дължим на зависещите от нас финансово и морално да направим прехода по-поносим за тях. Докато сме способни, трябва да се заемем с планирането и подреждането на аферите си така, че най-близките ни – жената, децата, верният приятел, адвокатът – да знаят паролата към сметките ни, списъка на другите ни авоари, как да се свържат с останалите ни роднини и приятели. Човек трябва да помисли за подсигуряването на съкрушената вдовица и зависимите деца чрез някаква застраховка, както и за конкретни разпореждания за разпределението на собствеността така, че данъците да са сведени до минимум.

Основните документи, които всеки би трябвало да има: завещание, учредено приживе попечителство, пълномощно за адвоката, застраховка живот, както и здравна застраховка, така че семейството ви да не банкрутира, докато поддържа живота ви, ако нещо ви се случи. За последното също има вид застраховка, която може да си направите предварително, за да може в случk

levskiБившият играч на "Локо" Пловдив и настоящ на "Левски" Чикаго (над 30 г.) - Танко Дяков вкара хеттрик на "Ботев" Чикаго (над 40 г.) в приятелска среща. "Сините" победиха с 4:1 "канарчетата", в мач от предсезонната подготовка на двата отбора. На вратата на "Ботев" пази бившият юношески национал Христо Христов, благодарение на когото "жълто-черните" се разминаха с по-голяма загуба. Ветераните от "Ботев" поведоха с гол от дузпа, изпълнена прецизно от Васил Чирпанлиев. Четвъртото попадение за "Левски" отбеляза Стефан Златев. Късметът също беше на страната на "Левски", защото "Ботев" удари три греди на Динко Михайлов, Васил Чирпанлиев и Ивайло Петков.
"За първи път играхме на голям терен този сезон. Миналата година завършихме наравно с "Ботев". Сега Танко Дяков направи голямата разлика в мача. "Ботев" са много добър отбор и винаги се борят за титлата в тяхната група. Резултатът е без значение в контролите, важно е да избистрим състава, защото сме вдигнали високо летвата. Тази година в нашата група има два нови много силни отбора и ще ни бъде трудно да задържим нивото", коментира капитанът на "Левски" Чикаго - Александър Карабелски.
"Добра проверка, изпробвахме нови футболисти. Като всяка година имаме амбиции за първо място в нашата група. Момчетата са амбицирани, дано нямаме контузии. Мачът премина в духа на честната игра, без груби влизания. Получи се добър и приятен за гледане футбол. Имахме своите шансове, но нямахме късмет. В завършващата фаза ударихме три греди", каза новият треньор на "Ботев" Чикаго - Наско Иванов. Той замени на поста дългогодишния наставник и създател на отбора Димитър Атанасов. Наско Иванов е бивш професинален футболист и съдия от "А" група.
Тази неделя, от 9:30 ч. сутринта, на адрес: 900 S Elmhurst Rd Wheeling, IL 60090, "Левски" (над 30 г.) играе контрола с "Бодрост" (Отворена група).

 

Николай Василев
кореспондент на в. "България"

leviatan1Един от емблематичните кораби, с които и нашенците са достигали до Новия свят е корабът „Левиатан". Той е кръстен на библейското чудовище със същото име. Това е библейски демон и морски звяр с формата на змей, понякога отъждествяван със Сатаната! Въобще, провокациите при кръщаването на параходите в онези години нито са новост, нито пък са изключения. Сякаш конструкторите искат нарочно да провокират самия Бог, когато изграждат тези огромни превозни средства, които и за времето си, а и днес, изглеждат наистина огромни, внушителни, лъскави, модерни, луксозни и преди всичко престижни!
Изграден около 1914 г., „Левиатан" се използва и по време на Първата световна война като военен кораб за превоз на подразделения и войсково имущество.
В периода от 1933 до 1937 г. той не е използван, а през 1938 г. е продаден и нарязването му за скрап започва на 6 юни. Параходът е от клас „императорски океански лайнер" и тежи 54,282 бруто-тона. Развива скорост от 26 възела. В състояние е да превозва до 14 хиляди войници, по време.
„Левиатан" е построен първоначално като „Фатерланд" и е океански лайнер, който активно кръстосва Северния Атлантик, в периода от 1914 г. до 1934 г. Той е построен като кораб-сестра на други два такива, които са били изградени, за да превозват немски пътници през Атлантика. Едва през Първата световна война е прекръстен на „Левиатан", когато и се превръща във военен кораб.
На 29 октомври 1919 г. „Левиатан" е изведен от военна експлоатация и отново става граждански американски лайнер.
Диригент на оркестъра на „Левиатан" е бил Нелсън Мапълс, чийто грамофонни плочи излизат през 1923 и 1924 г. за „Виктор Records" от група, която по-късно ще се превърне във вдъхновител на Фокстрот-оркестрите.
Последното пътуване на „Левиатан" е на 26 януари 1938, което е 301-вото и последно пътуване, под командването на капитан Джон Бинкс.
През 30-те години на миналия век особено популярен е и параходът „Лафайет" на френските линии. Той пътува между пристанищата Ню Йорк и Хавър. Той тежи 25 500 тона, има 600 фита дължина, 84 фита ширина и развива 18 възела на час. „Лафайет" има удобни и модерни каюти и поема 334 туристи и 142-ма пасажери от трета класа, където най-често пътуват нашенците, когато заминават за Америка.
„...Вътрешната уредба на парахода е най-модерна и луксозна. Особено удобни са туристическата и трета класа...", пише българският емигрантски вестник „Народен глас", който рекламира новия параход на своите страници.leviatan2
На 25 март 1930 година, същият вестник публикува няколко статии за новия тогава параход „Европа". Той е германски презокеански лайнер, който също превозва и българи, които са се отправили към Новия свят, за да търсят препитание и по-добър живот.
От Шербург до Ню Йорк „Европа" се е придвижила само за 4 дена, 17 часа и 6 минути! Това е с 18 минути по-бързо от емблематичния немски параход „Бремен", на същата компания. В онези години надпреварата за най-бърз кораб е особено ожесточена, защото всеки иска да изпревари другия, да е по-бърз, по-луксозен, по-модерен, по-удобен...! Всеки иска да е най-...!
„Европа" е построена от германското параходно дружество „Норд Джърмън Лойд", което е построило и парахода „Бремен", по същия образец, както и парахода „Европа". Капитан на новия параход е Николаус Йонсен, дългогодишен комендант на параходи от дружеството. Корабът има 28 спасителни лодки, които побират общо 4100 човека. „Европа" има две бронзови турбини, всяка от които тежи по 14 тона е и излята като цял детайл, без прибавени елементи.
„...По време на пътуванията пасажерите се радват на всички модерни удобства. Храната е изобилна, разнообразна и вкусна. Има гимнастически салони, а също и басейн за къпане. Параходът „Европа" е снабден и със специални приспособления, които го правят почти напълно безопасен при преминаване през океана...". Това съобщава отново емигрантският вестник „Народен глас" в броя си от 25 март 1930 година.
Разбира се, всички тези удобства на параходите, почти винаги са напълно недостъпни за повечето българи, които пътуват с тези превозни средства, защото нашенците ги ползват, просто за да се придвижат от континента Европа до Америка. Те не са в състояние да заплатят за класата на пътуване, която би им позволила да ползват басейните, салоните и ресторантите. Повечето си носят сухари и почти не излизат от каютите си, докато не достигнат до крайната точка на пътуването си. Удобствата са наистина нещо впечатляващо за много от параходите, но нашенците са с твърде ограничени възможности и въпреки това, вестниците рекламират и модерните достижения, ако все пак някой реши, че може да се възползва от удобствата и лукса, макар и еднократно...!
„Левиатан", „Лафайет" и „Европа" са едни от най-популярните и ползвани и от българите параходи в пътя им към Новия свят, където повечето заминават, за да търсят по-добър живот за себе си, за семействата си и за близките си в „стария край", на Балканите!

 

Венцислав Жеков
кореспондент на вестник „България" в София

Репродукции: архив на автора.

15-nikolovТа, да си дойдем на думата – обещаното не е като даденото, затова пък, от немай къде, се чака до умопомрачение. С това благородно занимание следизборно ще се занимава електоратът от измамени камилчета, лапнишарани и свирчовци, почесвайки се там, дето не ги сърби. Защото партийните обещания, като наистина висококачествени запъртъци, вече се размирисват в програмата на „новото" правителство. Кьорфишеците за увеличени пенсии, работни заплати и всякакви социални глезотии под удобната мантра, че няма пари, се „редуцират" до степента на мижави подаяния. И ще набъбват пълзешком чак до края на мандата, през 2021 г., ако разбира се устиска и той. Тогава най-ниските пенсии ще станат 300 лв., най-ниските заплати – 650 лв., а средните заплати – 1500 лв. Бъдещето е сив махмурлук, настоящето – направо черно. Защото никой не може смислено да обясни след 30% увеличение на газа и хаоса в ценовия шок на всичко след него как ще диша средностатистическият българин. Впрочем, той не влиза в сметките. По ТВ канали тутакси напълзяха като хлебарки хлъзгави чичовци и лели. Кой специалист-икономист, кой контактьор с отвъдното, или просто платен клакьор на официалната олигархична мафия. За да ни убеждават, че тревогата е излишна и е плод на антипатриотични елементи. Че обикновените домакинства няма да почувстват увеличението иначе, освен в колосално завишените си сметки, празни стомаси и мечти някой високопоставен търтей да бъде напердашен. Че в Европа сметките са къде къде по-високи, ала хората плащали, без да мрънкат и след това си гледали кефа. Но при откровената гладория пак ще има пари за магистрали и саниране, за космически аеродруми и полтъргайсти. След вземането на подходящи опиати партийните специалисти планират икономиката ни да бъде с 2,5% завишен ръст, а от чуждестранни инвеститори не ще се разминем. Те и сега са тук, издигайки фабрики за шарнирни слонски хоботи, които ще пласираме безпроблемно в Африка и за ледени близалки, очаквани с нетърпение на Северния полюс. Е, няма пари за армията, в която незаетите длъжности са 25-30% а самата тя е абсолютно небоеспособна на фона на барутни подсещания току пред самата българска врата. Традиционно няма за здравеопазване, образование, наука и духовност: все излишни занимания, без които демокрацията ни и сега се чувства чудесно. Няма и за МВР – там свободните щатни бройки са 6 хиляди. А за да не се уронва човешкото достойнство на битовите престъпници, на убийците и грабителите на възрастните ни и безпомощни родители, идеята за полицай в селото също отпадна. Впрочем, за село у нас вече трудно може да се говори. От картата на страната в последно време са заличени поредните 157 населени места, защото в тях няма жива душа, трудно е да се каже в колко кретат под 50 нашенци. 73% от нацията е скупчена в София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, а тя самата наброява 7, 125 млн. човеци. През миналата година те са намалели с 52 хиляди. Емиграцията е отделно – пак тогава границите са напуснали към 35 хиляди българи, или, образно казано – по четирима на час. Имаме вече и здравна емиграция. Немалко родители на малки деца заминават по чужбина, за да ги изтръгнат от лапите на родната медицина и наистина да ги лекуват, вместо да гледат у нас безпомощно вдигнати рамене в бели престилки. Положението във всяка една област от живота ни е безнадеждно, но това никога не е притеснявало политиците и те продължават да плуват над гнойните проблеми като одрискани до ушите фекални лебеди. Поредното им, 44-то ято в НС с нищо няма да промени България. Тя обаче сама страшно се променя, „благодарение" на необратимата демографска катастрофа. Смъртността е по-голяма от раждаемостта, броят на пенсионерите надхвърля този на децата до 15 г., а непрестанно намаляващият брой на реално заетите в производството ще доведе до разгром на съществуващите социални фондове. Откъде правителството ще намери пари? Ама разбира се, от следващия външен заем, уж при много изгодни условия. За чуждите банки обаче, не за бай Иван и стрина Пена. Низходящата спирала на задлъжнялост на страната няма да спре, няма и как. Върви се към тотална разруха, масова мизерия и колониално съществуване. Към глад, защото и сега над 2 милиона души живеят с по 330 лв. месечно, което си е направо нищо, а всяко трето дете расте в риск от недохранване. На този фон да се говори за национални приоритети, историческа памет и патриотизъм е направо смешно. Да се вярва, че все някога на власт ще дойдат разумни управленци – глупаво. Наистина, в диаспората има успели и добронамерени сънародници, готови да се върнат и да помогнат в адекватното ръководене на страната. Нека не се заблуждават, че някога наистина ще бъдат допуснати от партиите-карциноми до реалната власт. Тук се тачат само верните, удобните подлизурки, готови да продадат и майка си за пари и високи кресла. Другото са кухи приказки от шипковия храст. България е жертва на вътрешна окупация от „свои", която, както се вижда, не ще има свършване.

Има ли изход от цялата тази галимация? Няма, щом народът не протестира масово, а чака висшестоящите да се събудят и да почнат да правят добрини. Наивно, подличко и много удобно – преклонена главичка сабя не сече. Защо в други държави със сходна история не е така, няма да коментирам. Все още сме на географската карта на света, но дали ще е вечно? Както е тръгнало, няма да е. И за това сме си виновни самите ние, а страхът, егоизмът и несговорчивостта са лоши съветници. Да си го признаем с ръка на сърцето, ама то само с казване не става...

 

Георги Н. Николов
за в. "България"

velikdenХристос возкресе из мертвих,

смертю смерт поправ
и сущим во гробах, живот даровав.
Възкресението на Иисус Христос е онзи исторически момент, който дава началото и основата на цялото християнство. Св. ап. Павел, разбирайки, че целия смисъл на християнството е неразривно свързан с Христовото възкресение пише..: "Ако Христос не е възкръснал, то суетна е вярата ви..."
Запазена традиция е още от далечното минало вярващите хора да се отправят към храмовете на вечерта на Възкресение Христово. Потоци от хора са изпълвали църквите в големите градове и дворовете на малките църкви по села и градчета. Всички са носели традиционните за празника козунаци и боядисани червени яйца за освещаване на Пасхалната трапеза. Днес обикновено се носят само червени яйца. Масата пред олтара всяка година се отрупва от голямо количество. След празничната литургия, взимайки си нафора и целувайки кръста, хората си взимат от вече благословените яйца. Едно от тези благословени яйца се пази цяла година. Заменя се на следващия Великден, като старото се пуска в реката.
Двата български православни храма в Чикаго и Дес Плейнс се напълниха до краен предел от желаещи да присъстват на тържествената църковна служба. Стотици запалени свещички потрепваха с пламъчетата в топлата априлска вечер. Както всяка година, и тази православните български християни, поведени от свещеника, обиколиха българския православен храм "Св. Иван Рилски - Чудотворец". Много от нашите сънародници разказват, че тази запазена традиция в православието и тук, зад океана, ги изпълва с вяра и преклонение.
"Обикаляме храма за десета поредна година. Не сме пропуснали, откакто дойдох в Чикаго. В това шествие на българите, изпълнили цялата улица, носещи запалените свещи в ръце и проточили се в огромен кръг около храма, има нещо притеглящо и много силно. Спомням си, че една година обикаляхме под дъжда. Беше много впечатляващо. Никой не се интересуваше от това дали ще се намокри. Всички се стремяха да запазят пламъчето на свещта..." - развълнувано ми разказаха Христина и Стефан от Палатайн.
След седем години в България в Чикаго отново се прибра Лъчо от Дупница. Видях го да носи запалената свещичка, наредил се в шествието. "Знаш ли, имам чувството, че животът ми почва отначало." - каза ми той. Гледайки как сияе лицето му, нямаше как да не му повярвам. Много наши сънародници правиха подобни опити, но след като преброяваха приятелите си в България и тези зад океана, оставаха изненадани, че тези тук бяха повече.
Христос Воскресе, приятели!

 

Добри Карабонев
кореспондент на в. "България"